ЛЮБОВ
Ти дълго броди в празното и чака -
сега стани: гори, свети, ликувай,
лети и пей, и дишай, о, сърце!
Пред тебе трепкат висини и бездни,
подмоли тътнат, мълнии цъфтят
и мракът тегне от магнитни звуци,
от блясъци, от шемет и магии -
като дъждовен облак от вода.
Лети натам - настава твойта орис
и твоята любов на тоя свят.
Така блуждаят черни метеори
като безмълвни птици из безкрая.
Минават векове. Минава време.
Съзвездия се раждат и умират
във сините утроби на вселената.
А метеорите летят безстрастно
и сякаш нямат ни очи, ни слух.
Но идва миг и те внезапно трепват,
усещат ток, усещат жива плът,
земя и топъл ромол в дълбините
и спущат се безпаметно, стремглаво,
и падат - и изгарят - и умират.
Лети и ти, сърце, искри и падай,
лети сега и пей, и благославяй
това, което после ще проклинаш
със всеки твой разкъсан, звъннал нерв,
със всяка твоя разранена нишка,
със всяка твоя пръска тъмна кръв!
