Златимир Коларов

На 21-ви март 2019 г. в Литературния музей в София се състоя премиерата на антологията „Българското слово на литературния глобус”, представяща с биографични данни, стихове и художествени текстове български автори, живеещи в чужбина.

Изданието е подкрепено финансово от Министерство на културата и реализирано от издателство Satori на Бойко Беленски със съдействието на Литературния музей и директора Атанас Капралов. Съставител на антологията е литературният критик Георги Н. Николов.

Премиерата определям като нетрадиционна и нестандартна - изтъкнати поети и писатели, живеещи в България, споделиха впечатления от книгата и четоха по едно свое стихотворение и по едно на автор от чужбина.

Прехвърлянето от България до далечни, разнопосочни точки по света и обратно на фона на българското слово създаде неповторим чар на вечерта.

Тогава ми дойде идеята за невидимите нишки, които свързват корена с душата и събирача на зърна, от които покълва по едно литературно цвете, но не можах да я споделя с присъстващите поради липсата на време. Правя го сега в писмен вид.

Събирането на автори от българската диаспора по света не „под един покрив”, както ми нашепва поривът ми към клишета, а „между две корици” е отколешна идея на Георги - споделял я многократно с мен.

Всеки път ми правеше силно впечатление пристрастеността и отдадеността на темата за българските писатели и поети от чужбина, за смисъла да се издирят, творбите им да се анализират и текстовете да се рецензират, за да заемат своето достойно място в българския литературен фонд.

Мисля си и допълвам неговите думи - творчеството на българските писатели и поети от чужбина, паралелът на съдбата им тук и там, отразена в техните творби, е неразорана нива за любители и професионалисти - автори и най-вече за критици, които следят глобално литературните процеси у нас и по света.

Всички ние - пишещи и съответните звена на различните културни институции - сме отговорни пред авторите ни от чужбина особено сега, когато сме свидетели за отродяването на много българи не само в чужбина, но, за съжаление, и в страната, колкото и редки да са те, а в творбите от антологията лъха непомрачен български дух, национална гордост и стаени като полъх носталгия и болка.

Всички те - авторите от чужбина - са опазили и съхранили за своите наследници българската душевност и българския дух, което не само е достойно, но и величаво, но ненатрапливо и скромно, далеч от блясъка на подвига, пропито с искреност, откровение и красота.

Това са онези невидими, силни нишки, които държат здраво корена с душата, където и да е по света, нишките, които ние трябва да укрепим, а Георги Н. Николов издири с усърдието и страстта на самотен мореплавател - откривател на острови и континенти и предаде с антологията не само на българската литературна общност, но изобщо на страната.

Така с радостта от отпечатването, нишките станаха по-здрави - споделиха я лично с мен някои от авторите, включени в книгата. Затова нарекох Георги „Събирача на зърна”, от които растат цветя.

В първия момент повикът ми към клишета ме тласна към сравнението със златотърсач, който промива пясък, за да открие в тинята две-три зрънца от злато, но го отхвърлих, защото, колкото и да е ценно, златото е мъртво, а зърното е живо - от него покълва цвете, понякога и троскот, но това е друга тема…

По повод троскота - предната вечер, посветена на украинския поет и преводач Виктор Мелник, Христо Славов подчерта голямата разлика между книга и литература: книги - много, литература - малко.

Безспорно не всички текстове в антологията са на високо литературно ниво, някои са семпли в сравнение с други, но и те имат място в сборника - подчерта поетесата Свежа Дачева, която от години живее в Швеция, защото - обоснова се тя, докато разговаряхме по телефона от двете страни на континента (тя в Швеция, аз в България) и най-слабата творба разглежда живота и съдбата на хората в страната и чужбина от различен ъгъл, далечен и непознат за живеещия в България наш съвременник, капсулиран в балканското си битие на изолация, обсебен от балканските си страсти да оцелее, дори с цената на чужди сълзи.

Тя ми подсказа този друг, страничен, нестандартен прочит на текстовете в книгата и се съгласих с нея, защото стойността на една книга не се измерва само с майсторството и виртуозността на автора, а най-вече с посланията и внушенията, другото са дарба, умение и метод.

В този смисъл „Събирачът на зърна” Георги Н. Николов събра седемдесет и едно зърна, разпръснати в двайсет и три страни от пет континента за тяхна гордост и наша радост, че нишките на тези души с корена са здрави и от тях покълват български цветя.