ПОЛИЦАЯТ ОТ ЛОНДОН
Полицаят от Лондон искаше да разбере живота в нашата махала на велосипед. Той беше съвсем като истински чичо Боб. Въртеше с мерак педалите и поздравяваше учтиво ту на ляво, ту на дясно. Той събираше свежи впечатления от ежедневието.
Беше извънредно смел мъж от Скотланд Ярд и не пожела каквато и да била охрана. Ала полицията предвидливо бе разставила по неговия маршрут свои сили. Най-добрите комарджии на махалата се бяха заканили на този полицай, дето им се бърка в комара, да му смъкнат и гащите.
Мъжът от Скотланд Ярд спря, купи си лимонада, почерпи с дребни бонбони децата и отново тръгна на обиколка. Той тържествено обикаляше поверения му район, казваха, че изучавал живота на нашите и си вадел поуки за английските им цигани, които не си плащали данъците и се занимавали с предсказания за бъдещето.
Чичо Боб донесе нещо чуждоземно на махалата със своето интелигентно присъствие. Той не носеше нито пищов, нито палка. Децата дълго тичаха след велосипеда му, накрая им омръзна и се хванаха в техните игри.
Извънредно възпитаният англичанин като часовник минаваше през определено време през площада и анализираше заобикалящата го действителност.Такава мизерия никъде не беше виждал.
Кучетата с кеф го лайваха от покривите на къщите. Имаше нещо фантастично с кучетата по покривите на къщите. Навсякъде кучетата в Европа са на верижка, а тук, в циганската махала, са на свобода, по покривите. Значи могат да живеят като птиците, по покривите. Точно обратното, гълъбите пък бяха по земята. А на покривите нямаше и котки, котките бяха на улицата.
Създаваше се една различна действителност. Жените влизаха в магазина, когато нямаха пари, купуваха на вересия и плащаха, когато ония се сетят да им дадат социалните помощи. Децата почитаха възрастните хора и никога не им се подиграваха. Всички бяха скромно облечени, с дрехи от хуманитарните доставки. Само търговците бяха в анцузи, загладени и извънредно любезни.
Лондонският полицай внимателно наблюдаваше детайлите, той търсеше оня индивид, който командваше положението и не си плащаше данъците. Този човек трябваше да се появи. Полицаят знаеше, че колкото и да разпитва, в никакъв случай нямаше да му кажат кой е господар на махалата. А господар имаше.
Чичо Боб притежаваше търпение на слон и с шлем обикаляше на велосипед. Купи си сандвич, обядва, пи отново лимонада. Беше вече свикнал с обстановката.
По едно време се появи нахакан мъж с черно бомбе.Полицаят от Лондон знаеше, че този е артист музикант. Мъжът се приближи до чичо Боб и направо я захвана на английски. Беше с извънредно добре подрязани мустачки. Разказа му, че се е завърнал от морето за балерини. Даже покани полицая на представление.
Някой командваше и този музикант, но кой беше този някой. Питай ако щеш и Шерлок Хомс.
Така се мина денят и започна нощта. Махалата грейна. Населението излезе на разходка. Вече си имаше и английски полицай. Дано той им оправи живота. Само че защо беше толкова тихо и защо нямаше музика?
Нито песни, нито танци. Тогава полицаят се досети, че срещу себе с има изключително обигран противник. Този господар го наказваше с мълчание.
Беше тихо, като в скромен европейски град. Без побоища, без скандали, съвсем кротко си протичаше живота. Тогава полицаят осъзна, че най-големите далавери стават в тихите градове.
Това беше голямото откритие в живота му. На другия ден той изобщо не пожела да обикаля циганската махала.
Влезе пеша и потърси комарджиите.
Те, както се бяха разбрали така го обраха, че му взеха и велосипеда.
После му върнаха колелото да си обикаля махалата.
И дружно се черпеха с ракия и бобена салата.
Тук животът продължаваше на куц крак.
