Кръстьо Кръстев

ВОЙНИШКО

Взрив ни помете, минометният огън
всичко наоколо в миг покоси.
Бог си наметна червената тога,
протегна длани и ни спаси.

Не помня кога се събудих в блиндажа:
- Ти как се казваш? - ме питаше глас.
Но нямах силица дума да кажа,
в ума си пошепнах Спас!

Тогава край мене приседна Алекси,
дошъл от мъглата, голям, та голям.
- Погледнах те, земльо, и мислех си, лек си.
А едва те дотътрих насам.

Той влачил ме, псувал и пъшкал,
обливан от кърви и пот.
И аз се заклевам, постъпката мъжка
да помня и тача за цял живот.

Алекси, Алекси, кълна ти се в Бога,
безръкият воин отдава ти чест.
Но кой е наметнал спасителна тога,
не съм попитал до днес.

ПИТИЕ ОТ СЪЛЗА

Приятели, чашите ни отново са пълни.
Годините наши тежат от красиви дела.
Свистят и ни удрят небесните мълнии
право в баладичните чела.

Знам, вие всички сте деца на Бога,
само аз съм доведен син.
И си написвам сам некролога:
Бях и си тръгвам! Амин!

Всяка фибрица от мен ще покълне
върху ръждивите железа.
И нека тя сама да препълни
чашите ви с питие от сълза.

ЗАЛОГ

Все залагам на дълг, на чест и достойнство …
Обкръжава ме цялото кралско войнство -
да мълча се опитва да ми внуши.
(Тихи са само продажните души!)
Забраниха истините да казвам.
(Ти си кобра във височайшата пазва!)
А ме гледат със змийски очи:
Замълчи!
Не мълча и ме чакат злост и несрета,
и биячи да ме съветват привечер …
Може сляп като Омир да бъде поета,
но стихът му провижда далече!

ТРАГИЧЕСКИ МИНУТИ

Жежат се в нас трагически минути,
безгрижност уж е наша тънка кожа.
Смешници сме на орис тъжна в скута,
отиваща си рано.
Ковчези, Боже!
Преди това една усмивка е била потребна -
на щастието вдън кесията - монета дребна …
Приятели и врагове, до край заклети,
вземете
и сетния ни залък, ум, любов, достойнство, думи!
Дъхът на завистта слани избързалото цвете,
защо да харчи и за нас куршуми.
Той буца пръст по нашия ковчег ще тропне
и ще избърше поне една сълза притворна.
Но няма да забрави своите ръце да топне
в Светената вода. А тя пък - хлорна!
Ще кретат в траура жени с очи подути:
те майки са. А стига майчината клетва.
Еднички те ще носят нашите изстрадани минути -
последна жетва.