ДРАМА
ДРАМА
Все повече миражи
в безнадеждната наша Родина…
Все по-бедни тиражи
на приятелства и на роднинства…
Все по-бедни грамажи
на думи,
с които да се засмеем,
на звуци,
с които да запеем,
на мисли,
с които да занемеем
пред мъката
и вопъла
на народа.
Изглежда някой има изгода
да замлъкне езика на мама,
да умре гласа на баща ми…
Кой е той? Какво го роди
под това небе
и под тия звезди?
Питам.
Продължавам да питам -
а въпросът остава без ехо.
Все повече миражи…
Все по-ниски
тиражи…
Где е изходът?
Няма утеха -
утеха няма.
Малка нация -
драма голяма.
И умира езика
на татко и мама…
април 1994, Медковец
***
Колко опровергани пророци…
В тържествата ни -
колко мъка.
На луната сме. А пороци
умират
и нови пъкат.
Как тежат тия мними победи
на крилете,
жадни за полет.
И нахранени -
колко сме бедни.
И облечени -
колко сме голи.
Колко ежби и колко завист.
Какви нрави…
Какви нрави…
Страх ме е да помисля даже,
страх ме е да го изрека,
че до вчера съм гонил миражи,
че и утре ще е така…
1968
