ДЕТЕКТИВЪТ ДЖО
В една далечна планета, на стотици светлинни години от Земята съществувал странен град - с прави улици, красиви заоблени бели къщи, ухаещи липи и паркове с фонтани, от които бликала прозрачно чиста вода. Хората приличали на земните и не познавали нито омразата, нито злините. Имали и автомобили, които се движели с планинска роса, магазини с вкусни лакомства, книжарници с книги за предишни цивилизации и театри с невиждани и нечувани представления.
Но това далече не било всичко. Най-малките обитатели си имали свои четириместни междупланетни кораби, с които можели да летят от планета на планета и да събират впечатления за всички живи същества.
И когато на обитателите от странния град им било най-весело, от незнайна планета долетели някакви грозни същества, облечени в еднакви червени дрехи. Те се движели с черни чугунени машини, които бълвали жълтеникав дим и дълбаели дълбоки дупки. В началото жителите на града не подозирали каква опасност ги очаква, но скоро най-възрастните си спомнили за злото, което техните деди предричали. Отворили най-древните книги и прочели, че наближава истинската им гибел, усмивките изчезнали от лицата им. Малките обитатели престанали да прелитат от планета на планета и заедно с възрастните започнали да умуват как да се избавят от надвисналото зло.
А през това време грозните същества преобърнали града наопаки. Навсякъде изкопали огромни дупки. Фонтаните пресъхнали. Парковете посърнали. Магазините се превърнали в складове за боклуци. Театрите спуснали завеси, а книжарниците обезлюдили. Точно тогава небето над града се разтворило на две и надолу полетяла тъмносиня вихрушка, а сред вихрушката се очертавал силуетът на млад мъж, облечен в златисти дрехи:
- Спасявайте се, добри хора-а-а! Бягайте-е-е! - извикал той и преди думите му да заглъхнат, изчезнал заедно с тъмносинята вихрушка.
Обитателите от странния град послушали съвета му. Напуснали домовете си и отлетели към други планети. Само за два дни градът напълно опустял.
Когато разрушили всичко, грозните черни същества започнали да се изтеглят и да търсят други планети, за да ги разрушат.
Тогава може би градът завинаги щял да остане пуст, ако съвсем случайно отнякъде не бяха се появили най-обикновени сиви и бели мишки, кафяви къртици и жълтеникави лалугери, кучета от различни породи, котараци с вирнати мустаци, зелени и искрящи жаби. Постепенно градът се насели с всевъзможни животни.
Скоро животните разбрали, че няма никой освен тях в града и започнали да се настаняват в изоставените къщи. Тогава се случило чудо. Само след седмица те пораснали. Даже проговорили с човешки глас. Заприличали на предишните стопани. Едно черно куче с вирната муцуна издало вестник, сив котарак с проскубан мустак станал печатар, а повечето плъхове предпочели да бъдат собственици на магазини и банки. Но имало и такива, които се занимавали с необикновени дела.
В този именно град, в къщата до училището живеело къртичето Джо заедно с любимия си дядо. Старият къртик работел в близкото полицейско управление, а Джо освен че ходел на училище, се стремял да опознае всичко и да добие представа как са живели предишните жители. С мишката Цури били в един клас. Двамата мразели мръсотията, която с всеки изминат ден започвала да завладява всичко. Затова решили да създадат ОТРЯД ЗА БЪРЗО ЕКОЛОГИЧНО КОНТРОЛИРАНЕ НА ТЕРЕНИТЕ или накратко ОБЕКТ. В отряда включили още няколко мишки, две къртичета, един малък пекенез и едно котенце, но което след една опасна схватка със замърсител котарак, се отказало. Всеки имал свои лични задължения и отговорности. Например Джо, мишките Цури и Цък имали за задача да разкриват замърсителите и да ги разобличават пред останалите животни. Но тези, които хвърляли боклуците си където им попадне непрекъснато се увеличавали и не им пукало от съветите на Цури и къртичето Джо. Напротив, дори се опитвали да ги заплашват. Те говорели, че ако града е чист и светъл, предишните обитатели ще се върнат и ще ги унищожат.
Цури, Джо и Цък влизали в опасни схватки.
Преди едно подобно спречкване с тях Джо се събудил в обичайното време. Със ставането си той забелязал на масата бележка. Прочел я.
„Скъпи Джо,
Заминавам за два дни по служба. Ти си вече голям и съм убеден, че ще се справиш със задълженията си. Бъди разумен!
Твой дядо!”
Джо оставал за първи път сам вкъщи. Често преди това си мечтал за подобно събитие, защото необезпокояван за никого можел да надникне в тайнственото чекмедже на дядо си. Щом дядо му заминал веднага го отворил. Но там имало само документи и писма, нищо впечатляващо. После проверил в онази стая, която старият Джо използвал за склад на вехтории. И тук нищо. Накрая решил да стори това, което дядо му правел всяка сутрин. Да чете вестник, да пие билков чай и да обсъжда предстоящите си задачи.
Речено-сторено. Взел градския вестник, сложил пред себе си чай и внимателно зачел:
„Мравките строителки на новия булевард изхвърлят ненужната пръст до главния водоизточник на града. Замърсената почва може да отрови много животни. Това е наредила жабата Зеленоскубра, която се стреми да превърне цялата местност в блатисти места, необходими за нейните подчинени…”
Джо повторно прочел написаното. Но ако това е истина, се казал той, ОБЕКТ трябва да вземе спешно решение и предотврати бедата. Джо решил незабавно да уведоми Цури. От разговора си с нея разбрал, че информацията е фалшива и трябва да се срещнат до кактуса на улица „Изхвърлената капачка”. Джо се облече. Взе телефона си и излезе.
На излизане, буквално до външната врата, Джо едва не се блъснал в собственика на кварталния магазин „Развалената пържола”- господин мишока Звънлив глас.
- Добро утро, малък Джо! - поздравил го подигравателно мишокът и побързал да облещи мъничките си светещи очи. - Навярно вече знаеш новината? - засмял се той. - Вие забранявате да замърсяваме града, но ние си правим каквото искаме! Ха-ха-ха!
- Слушай, господин Звънлив глас. - Започнал ядосано Джо. - Рано или късно ще се избавим от вашата мръсотия!
- Хей, дребосък, я не се заяждай! Ще замърсяваме. Ти какво искаш? Да се върнат предишните обитатели и отново да ни натикат в дупките?! Не, няма да стане! - изцвърчал толкова силно мишокът, че се насъбрали още дузина мишки, измършавял котарак и няколко любопитни кучета - помиярки. Джо изгледал с насмешка подигравачите и тръгнал към уговореното място. Цури вече го чакала.
- Играта загрубява, Джо! - нетърпелива започнала Цури. - Опитват се да ни заблудят!
- И какво смяташ да правим?
- Първо, щом е замесена жабата Зеленоскубра нещата стават опасни. Тя е най-богатата и може да подкупи всеки. Добре я познавам. Тя не жали нито сили, нито пари, за да превземе всичко. Алчността й няма граници. Второ, вестникът на кучето Тобот помества фалшива информация, значи и той има пръст в това! А може и още някой да се е долепил до тях!
- И аз така мисля! - съгласил се Джо. - Съмнявам се и в мишока Звънлив глас.
- За да сме сигурни, трябва да го проверим! - заключила мишката Цури.
- Тогава да действаме по втория вариант на нашия отряд! - смело казал Джо. - В преследването се включваме аз, ти и мишката Цък. Останалите ще бъдат резерва. Проверяваме всичко, разобличаваме замърсителите и едва тогава можем да уведомим дядо. И без това днес го няма у дома!
- А ще се справим ли ? - изцвърчала Цури.
- Ти как мислиш?
- Както и ти, да действаме!…Ти отиваш до печатницата на Тобот. Узнаваш кои са клиентите му, а аз още веднъж оглеждам терена около главния водоизточник. След това среща в нашето прикритие до магазина за мухлясали зеленчуци. Съгласен ли си?
Двамата се разделили тихомълком. Всеки тръгнал да изпълнява задачата си.
Джо бързо заел удобна позиция за наблюдение. В същия миг видял как профучава новата лимузина на Тобот и спряла пред входа на печатницата. Кучето слезе придружавано от двата си бодигардове, казало нещо на портиера и влязъл. Не минаха и пет минути, когато Джо съзря мишока Звънлив глас.Той бързаше запъхтян към печатницата, като носеше в лапите си голяма кожена чанта. Къртичето погледна часовника си. Стрелките сочеха десет. По това време улиците се изпълваха с безработни животни, които седяха в заведенията и прекарваха с часове в безделие. Не след дълго Тобот и мишокът Звънлив глас излязоха от печатницата, прекосиха пешком улицата и влязоха в пет звездния ресторант „Изкривеният дъб”, където се събираше хайлайфа на града. Въпреки, че оттук Джо виждаше добре входа, предпочете да се настани някъде по-близо около него.Но преди това по мобилния си телефон уведоми Цури за новото място за среща.
И тъкмо Джо реши малко да се отдъхне от напрежението, видя жабата Зеленоскубра, подскачайки да влиза в ресторанта. Какво можеше да направи сам? Да стои на мястото си и да изчака Цури и Цък. Заедно да решат какво да предприемат. Скоро те се появиха задъхани и крайно разтревожени.
- Попаднали сме на следа! Трябва да разберем защо се събраха в „Изкривеният дъб”! - каза Джо.
- Ами много просто. Те си обядват, а нас ни стържат стомасите. И кои са там? - нетърпелива попита Цък.
- Ще разбереш след малко! - обади се Джо.
- Но как? - погледна въпросително Цури.
- Слушай, вие, мишките, сте най-бързи, нали?
- Да, умеем да се промъкваме през всякакви входчета и изходчета! - изцвърча Цък.
- Тогава Цури ще влезе в ресторанта по план измислен от мен! - важно каза Джо.
- Да влезе вътре? Това е опасно! Всичко ще пропадне, щом я видят! - обясни Цък.
- Не бързай с предложенията си! Цури ще се промъкне като истинска Мишка!
- Е, добре де, губя търпение! - изцвърча Цури - Готова съм!
- Значи няма по добър начин? - отново се обади Цък.
- Не! И затова ме слушай добре! - направо заповяда Джо. - Имаме два телефона, моят и на Цури. Аз избирам нейния номер. Звъни на вибрации. Цури включва телефона, но не разговаря с мене, а се промъква незабелязано в „Изкривеният дъб”, приближава се до масата на кучето Тобот, поставя телефона и ние спокойно оттук чуваме какво си говорят! После действаме!
- Страхотно е! - възторжено изцърка Цък.
- Джо, ти си истински детектив! - похвали го Цури и се зае с изпълнението на опасната задача.
Не след дълго дочуха крякането на жабата Зеленоскубра, от което разбраха, че с Цури всичко е нормално.
- Квак-квак! Трябва час по-скоро да превърнем града в блато, мръсотия и летящи комари - крякаше жабата. - Плащам ви достатъчно много, господин Звънлив глас, да замърсяваш колкото се може повече, а ти се страхуваш. И на тебе, Тобот - купих ти нова печатарска машина, за да можеш да заблуждаваш животните, че в мръсотия се живее по-добре, но действаш бавно. Не ме карайте да се ядосвам!
- Но, госпожо Жаба Зеленоскубра, усещам, че някои от животните недоволстват!
- Престани, Тобот! Не ме интересува тяхното мнение. Тук решава този, който е най-богат! И в случая съм аз!
Аз… аз го правя, госпожо Зеленоскубра! Имам страхотен план. Ето, тази нощ ще си уредим сметките с ОБЕКТ.
- Действайте, действайте, Тобот! Дълго няма да чакам! - изкряка жабата Зеленоскубра.
- Мерзавци! Какво ли са намислили? - изцвърча Цък. - Мисля, че трябва да съобщим в полицейското управление. Там все някой може да ни повярва…
Това ще направим едва тогава, когато сами не успеем да ги разобличим! - каза Джо и телефонът прекъсна.
- Навярно са разбрали? - обади се Цък.
- Едва ли? - изцвърча Цури. - Ще се промъкна да си го взема обратно, а вие се опитайте да влезете в печатницата, докато кучето Тобот не е разпоредил да заключат всички входове и изходи! - изцвърча Цури и се запъти към ресторанта
„Изкривеният дъб”, а Джо и Цък поеха към печатницата. Те едва ли подозираха за опасността, която ги грозеше.
От време на време Цък се обръщаше назад, за да види дали Цури ги е настигнала, но тя все не идваше. А разстоянието не беше повече от сто метра.
- Почакай, Джо! - изцвърча Цък - Навярно Цури е в беда! Ако наистина е попаднала в техните лапи, трябва да й помогнем!
В този миг покрай тях профуча супер автомобилът на кучето Тобот. Те проследиха с поглед колата. За секунда тя потъна в мрачния двор на печатницата, а двамата бодигардове затвориха тежката метална врата след нея.
- Не разбрах откъде се появи? - изплашена сподели Цък.
- Размърдаха се! Тобот е намислил нещо съвсем необичайно! Но какво е - да го разберем! - каза къртичето Джо.
- Иска се от нас да бъдем много по-внимателни от преди! - обади се Цък, когато стигнаха до печатницата.
- Ти трепериш? - забеляза Джо.
- Малко ме е страх, но повече за Цури. Къде ли е сега?
- И аз си мисля за нея! Но сега ми се иска веднага да проникнем вътре в печатницата и да им дадем да разберат, че в този град има ОТРЯД ЗА БЪРЗО ЕКОЛОГИЧНО КОНТРОЛИРАНЕ НА ТЕРЕНИТЕ.
- И на мен ми идва подобна идея!
Пред входа на печатницата спря камион. От него слязоха няколко мишки, едно бяло и едно черно куче. Те започнаха да разтоварват малки опаковани пакети. Джо си пое въздух и спокоен тръгна право към тях, като даде знак на Цък да го последва. Те се приближиха съвсем близо до камиона, но никой не им обърна внимание. Джо погледна Цък окуражително. Двамата взеха по един пакет и влязоха в печатницата. В коридора, където най-напред се озоваха нямаше почти никой. Вдясно от тях се извиваха стълби, които водеха към втория етаж, а отляво се очертаваше полутъмен коридор, който не знаеха накъде ще ги отведе. Единствената им цел беше да открият машинното отделение. Джо и Цък проявиха предпазливост. Те изчакаха да се появи поне една мишка с пакет. Тя мина по край тях и остави товара си в стаята с метална врата. Сега беше момента Джо и Цък да изтичат по стълбището към втория етаж. Тук имаше няколко стаи. Спряха се пред първата врата и долепиха ухо. Гласът на Тобот ясно се отличаваше от останалите.
- Това е нахалство! Да ме шпионират, да ме следят. Заключихте ли я онази проклета мишка! - излая Тобот.
- Да, господарю! В тъмницата е! Оттам никой не може да избяга! - дочуха някакъв лай на куче.
Джо погледна Цък, която стоеше втренчена и уплашена до болка от това, което чу.
- От днес никой да не влиза в печатницата без мое разрешение! Искам да ги държите под око, докато свършим работата. Пък утре техният ОБЕКТ да прави каквото си иска. Ще пипна паричките на зелената и грозна Жабурана и завинаги ще напусна този град. Хайде, изчезвайте от очите ми и добре изпишете утрешния вестник. Лъжете, заблуждавайте, нека всичко потъне в мръсотия!
- Слушаме, господарю…
При тези думи на кучето Тобот, Джо и Цък се втурнаха към коридора, който ги изведе до метална врата, която преграждаше помещението.
- Колко е голяма! - изцвърча Цък. - И мислиш, че ние с тебе можем да помръднем тази желязна врата?
- Ще я отворим, но с хитрост - каза къртичето и заоглежда вратата. Светлината в коридора беше оскъдна и въпреки това, те забелязаха, че към тях се бяха насочили няколко мишки.
- Да се скрием. - заповяда Джо.
- Но къде? - треперейки изцвърча Цък. - Сега вече ще попаднем в лапите им!
- Ако трябва, ще се бием, но засега ще влезем в онзи стъклен съд! - каза й Джо и с два скока се намери вътре.
Цък направи същото. От това място те можеха да виждат всичко около металната врата, а в същото време оставаха незабелязани заради тъмнината в съда. Затаиха дъх. Четирите мишки се приближиха до металната врата. Те не цвърчаха, не се обръщаха, дори не се поглеждаха. Всичко вършеха механично, сякаш бяха малки роботчета, направлявани от разстояние. Първата, облечена в дънков панталон и риза на червени и сини райета застана неподвижна до вратата и заедно с другите две започнаха да правят нещо като пирамида. Стъпвайки на високо, най-малката от тях посегна към един ключ във формата на звезда и със всички сили го завъртя. Вратата изскърца, отвори се сама и те се вмъкнаха вътре. Джо много се учуди, че оставиха отворено след себе си. Използвайки този факт излезе от стъкления съд и подкани Цък да тръгнат след тях. Отпреди им се очертаваше стълбище, осветено с ултравиолетова светлина. Заслизаха по стълбите, като се движеха един след друг. Нищо не затрудняваше движенията им, но за сметка на това се уплашиха от внезапната поява на четирите мишки, които те скоро изчезнаха.
Джо и Цък стигнаха до един дълъг коридор. Имаше няколко врати встрани и това несъмнено бяха стаи. Двамата преследвачи решиха внимателно да проучат дали в тях има живи същества и наостриха уши. От първата дочуха цвърчене на мишки. Онези, които влязоха преди тях, бяха вътре.
- Е, драга Цури, ще се бъркаш ли в работата на най-богатия бизнесмен, или искаш никога да не излезеш от това подземие? - подигравателно цвърчаха мишките.
- Престанете! Нима и вие сте съгласни да живеете като нищожни пришълци, а вашия господар да ви използва за свои цели! - дочуха гласа на Цури.
- Цър-цър, пришълци? Нищо не разбирам! А ти знаеш ли, че ако градът ни стане отново чист, онези предишните ще ни изхвърлят оттук. Затова ще замърсяваме…Ще замърсяваме-е-е! - изцвърчаха накуп всичките мишки. - Ти ще останеш с тези белезници тук, докато не превземем целия град, а после Вас, пазителите на реда и чистотата ще прогоним далеч!
- Вие сте най-заблудените мишки, които познавам! - изцвърча Цури. - Не ме пускайте никога, но запомнете! За вас също няма да има място тук, защото жабата Зеленоскубра ще превърне целия град в блато, тиня и летящи комари…
- Лъжеш!… Лъжеш!…- изцвърчаха мишките.
- Хайде, оставете я, да вървим в печатницата и да заповядаме на онзи стар котарак да завърти вестника, а пък утре ще видим кой ще празнува! - зацвърчаха мишките.
- Пуснете ме! Не ме наранявайте! Ох, боли…
-Джо, нали си най-великият детектив, направи нещо! - прошепна на ухото му Цък и почувства пулса си как бие учестено.
- Мисля! - загадъчно сподели Джо. - Така, чукаме на вратата, ти изцвърчаваш колкото глас имаш, после светваш нормалната светлина. Мишките вътре изпадат в паника, защото ще зърнем истинските им лица, аз се спускам, вземам Цури и бягаме. И докато те се опомнят, ти се изстрелваш навън и ни догонваш.
За няколко секунди планът беше изпълнен успешно. Настана такава паника, че четирите мишки дори не мръднаха. След като освободиха Цури, залостиха след себе си здраво вратата.
- Благодаря ви! Може би никога нямаше да изляза от подземието! - изцвърча радостно Цури. - Трябва по-скоро да открием самата печатна машина. Така ще попречим чрез вестника да манипулират останалите животни!
- Ще я открием!
- А ти как попадна в лапите им! - нетърпеливо попита Цък и отключи белезниците.
- Затова после, сега има по-важни неща - каза Цури и се запъти към по-голямата метална врата.
Но когато приближиха, те видяха, че около нея се суетят две кучета. Тобот беше усетил присъствието на Джо и Цък.
- Да се върнем обратно - каза Джо.
- Но нали няма друг изход? - притесни се Цък. - Или пак нещо детективско си намислил.
Вместо отговор Джо се спусна отново по стълбите. Коридорът наистина се оказа без изход. Двете мишки се вкопчиха една в друга и отчаяно се разтрепериха, представяйки си тъжния край на своето приключение.
- Не се страхувайте! Сигурен съм, че знам как да се измъкнем - засмя се къртичето Джо.
- Знаеш? - учудено попита Цък.
Джо се наведе, опипа бетонната стена пред тях и натисна едва забележим бутон ниско на пода. Пред тримата стената се процепи, сякаш беше разрязана с нож и те попаднаха в самата печатница. До печатарската машина работеше стар прегърбен котарак. В това време се чу врява откъм другата част на помещението. Джо, Цури и Цък едва успяха да се скрият зад гилотината за рязане на хартия. В залата нахълтаха мишката Джеполда с още две кучета. Те притиснаха котарака до машината и се разлаяха.
- Докога нашият господар ще те чака да заработи печатната машина? - започна първа Джеполда. - Хайде, завърти вестника…
- Скоро… Скоро… - измяука изморен стария котарак и помръдна проскубания си мустак в знак, че ще направи всичко, което му се заповяда.
- Ще те убия, ако злепоставиш Тобот - излая едно от кучетата и заедно с Джеполда изчезнаха.
Старият прегърбен котарак остана сам и Цури с два скока се озова до него. Джо и Цък застанаха от двете му страни.
- Не ме погубвайте, моите малки внученца се нуждаят от мене - заплака старият прегърбен котарак.
- Напротив, искаме да ти помогнем! На тебе, на твоите малки котенца! Не трябва да отпечатваш вестника. Той ще донесе много нещастия за нас… - обясни Цък.
- Но какво? Нали чрез вестника ще накараме всички да повярват на жабата Зеленоскубра и кучето Тобот, че мислят за нашето добро…
- Те лъжат! Искат да превърнат града в блато, само за поданиците на жабата Зеленоскубра, а като стане това, кучето Тобот ще изчезне заедно с нейните парички. Тогава ние ще загинем от тинята и мръсотията, която ще залее целият град.
Старият прегърбен котарак се вцепени. Мустакът му потрепери и от изненада и ужас едва измърка:
- Аз… аз… не знаех - и посочи едно копче. - Хайде, натиснете го, пък каквото ще да става!
Джо натисна копчето и машината напълно онемя.
- Сега да се махаме! - заповяда Джо.
- И аз ли? - попита котаракът и от очите му потекоха сълзи.
- И ти… - изцвърча Цури и заедно забързаха към изхода.
Те почти тичаха по същия път. Когато стигнаха до голямата метална врата се стъписаха от ужасната врява, която се вдигаше отвън. Чуваха се различни гласове и звуци. Джо и Цури тайно надникнаха навън. Едва не се строполиха на земята, когато видяха до портиерната на печатницата дядото на Джо и още десетина полицаи, облечени в много по-други дрехи от обичайните. На шапките си имаха светещи миниатюрни лампи, чиято светлина беше насочена право към мишката Джеполда, двете кучета с вирнати муцуни и Тобот, който трепереше и не смееше да мръдне от мястото си.
- Как са успели да разберат, че сме тук и става нещо с нас? - смаяно попита Джо и погледна Цък и Цури.
- Страхливец - ядоса се Цури. - Значи си искал помощ, съмнявал си се, че ще се справим сами, така ли? Аз те мислих за истински детектив.
- Не се карайте - намеси се в спора Цък - Работата е по-проста, отколкото си мислите. Дядото на Джо винаги носи със себе си телефон, с който може да проследи всичките ни разговори от самото начало и е решил, че имаме нужда от помощта му!
- Страхотна си! - зарадван каза Джо.
- Старо детективско правило! - засмя се Цък.
Дядо Джо забеляза малките детективи и стария прегърбен котарак. Той се приближи до тях, изгледа ги строго и каза:
- ОБЕКТ се справи отлично! В този град повече няма да има мръсотия!
- Хей, но без твоята помощ трудно щяхме да победим! - обади се Джо и прегърна дядо си.
- Това е самата истина! - изцвърча Цури. - Жалко само, че машината повече не може да заработи. Иска ми се чрез вестника всички да разберат какво се случи в нашия град!
- Това оставете на мен! - успокои ги печатаря, който гледаше с весели очи към полицая Джо. - До утре всичко ще бъде наред, само ако има кой да подготви вестника?
- Тогава да действаме. Чака ни още работа! - подкани ги къртичето Джо и всички побягнаха към изхода.
Старият полицай откара задържаните право в полицейското управление. Отвън се беше събрала огромна тълпа животни, които вече бяха научили за намеренията на жабата Зеленоскубра и кучето Тобот.
….
Минаха години. Животните заживяха в мир и сговор. С много труд те успяха да преобразят града. Парковете ухаеха с нови още по-приятни аромати, водата стичаща се от фонтаните стана отново кристално чиста. Природата придоби предишния си блясък и красота…
И един ден неочаквано небето отново се разтвори и носен от синя вихрушка се появи онзи млад мъж, излъчващ светлина, който някога спаси предишните обитатели на града от гибел. Този път той водеше със себе си техните наследници.
Макар и изненадани животните ги посрещнаха с радост и проявиха желание пак да заживеят заедно. Така живеят и до днес - в разбирателство и любов в своя истински рай - странния град на далечната планета.
Малкият Джо е вече пораснал мъж и ръководи нова, модерна печатница, от която излизат най-пъстрите книжки и вестници, разказващи за щастливия живот на обитателите на града.
Полицаят Джо и старият прегърбен котарак са вече беловласи дядовци, които сутрин пият билков чай, четат градския вестник и се радват на прекрасните си внуци - децата на Джо и Цури и на Цък, омъжена за най-малкият внук на котарака печатар.
