Красимир Власев

КАМЪЧЕ В ОБУВКАТА

Поетите са на народа колективната съвест.
Преди да асфалтирате калните улици
и засадите край тях хлорофилни дръвчета,
преди да издигнете
банки, казина и съдилища,
погрижете се за поетите.

Те са камъчето в безпътните ви обувки,
осигурило щастливия дискомфорт
на живота ви,
те са прашинката в обезсолените ви очи…
Според пророците белег за края на света
е изчезването на пчелите,
а след тях на поетите.

Истина, истина ви казвам -
в Содом и Гомор, когато се сринаха,
не живееше нито един поет.

ИЗХОД

Обезлюдени села. Градове - мегаполиси,
пренаселени като концентрационни лагери,
свързани с 19 602 км. пътна инфраструктура,
от която седем процента са магистрали.

Толкова много пътища, а тънем в безпътица…

Защото не е път пътят, който е път,
който се вие като синя змия
от неонова аптекарска реклама.

Истинският път върви през сърцето,
а не през полето. Не затова ли
Синът Давидов ни каза: Аз съм пътят…
Пътувайте в Мен и оставете мъртвите
да погребат своите мъртъвци.

НОЩНИ ПРИШЪЛЦИ

Като следи от извънземни пришълци
са листите от уличния листопад,
накацали върху паважа есенен.

И всеки може тук да различи
следите от съзвездие Липа,
следите от съзвездието Кестен.

Но никой през нощта не е видял
чинии летящи, ни светлинни знаци.
Скрит зад пердета и секретни брави

дълбоко всеки гражданин е спал.
Единствено кварталният пияница
се случил там, но кой ще му повярва…

ПАЗАЧЪТ НА РИБАРНИКА

Посрещна ни. Макар,че непознати
за него бяхме, се засуети.
Донесе сол, ракия и домати
и ний веднага минахме на “ти”.
А той мълчеше. Слушаше ни само.
Отваряше уста, а след това
без дума я затваряше… През рамо
поглеждаше към тъмната трева.

Пазачът на рибарника мълчеше.
Помислих си дори тогава аз,
че покрай рибите отвикнал беше
напълно от човешкия си глас.
Или така навярно ми се стори
от алкохола и от вечерта.
На тръгване той все пак проговори
с “довиждане” от пътната врата.