Иван Антонов

ОЧАКВАНЕ

Все го очакваме тихия ангелски шепот
в святите нощи, в най-светлия ден,
стиснали в дланите чаша нелепост,
пием от своята болка в мига съкровен.

Тиха надежда прокрадва се тихо в душата,
светла надежда да бъдем добри,
но не повява в нас ангелски вятър,
святият огън самотен в небето гори.

Странно, защо ли мълчи херувимът,
чакан тъй дълго в сюблимния час
и не пристига или пък незрим е
някъде вътре дълбоко във нас?

Може би гледа душите ни скрито,
може би чака да станем добри,
може би вече край нас е прелитал
и със нашата болка крилото му нейде гори.

ВРАТА

Ти излезе от тази врата
и дълго вървя през живота,
до птичи криле надеждата твоя летя
и близо, по-близо огряваше слънце окото.

Но както при оня далечен и древен Икар
изгаряха в полет крилата,
а мамеше слънцето - жълт минзухар -
разцъфнал над теб в синевата.

Нагоре, нагоре, нагоре до край…
Ах, Господи, всичко ли тъй е далечно!
Аз тръгвах. Надеждата тръгна за рай
и мислех, че пътят до него е вечност.

Но вече догаря последното мое перо,
не знаех аз, че е от огън горещ светлината.
Лицето си скрил с болеро,
минава край мен ангел или сатаната.

И ето - надолу сега безразсъдно летя,
в сърцето без милост свистят ветровете
и виждам пак тази врата:
отворена чака мен до закъснялото есенно цвете.

***

Тази вечер съм самотен, мила!
В тази вечер тишината тъй кънти,
че огромен екот във душата ми взривил е
всичките пространства, дето беше ти.

Зная - утре…, утре ще се върнеш,
всичко в тази вечер ще е само сън
и аз, както някога, ще те прегърна.
Но това е утре, а сега е мрак навън.

И както мен, високо от небето
светлите звезди самотни светят в този миг.
Трепка, както тях, в гърдите ми сърцето.
Господи, безброй звезди, а все сами!…

Всичко те на някого навярно са простили…
И сърцето може би ще ми прости
тихата тъга, която в него приютих,
ала тази вечер съм самотен, мила.

ЗАБРАВЕНАТА ДУМА

Зная, ти ще ме намериш,
моя забравена дума.
Както пред скъсване струна
пред теб душата ми ще потрепери.
Както пред скъсване струна
ще зазвънят небесата, тревите,
твойто величие ще ме въздига
и ще докосна чрез тебе звездите
в няколко истински мига.
В няколко искрени мига…