Петър Ванчев

Поетите на Хасково умират,
поетите на Хасково ги няма.
Тролей прегази Янко Димов,
Иван Николов бе измамен.
И днес „щурец е сред щурците,
а хората - по-малко са с един!”

О, граждани защо мълчите -
Духът изчезва яко дим.
Поетът - съчка е за клада,
и пепел стели се над нас.
„А бяхме млади, толкоз млади!” -
крещяхме със Вапцаров глас.

Но кой да чуе, кой да види
в света - изтънчен демагог?
Светът - затворена е мида
и ни наказва със урок.

Той прати Петър Марев в ада
да пише сатири за Господ…
И Господ даде му в награда -
да бъде цвете между троскот.
О, господа - практични, умни!
Поетите ги смятате за дим.
За вас е дим Червенко Крумов,
а уж ви бе ви лирик любим?

Тополите на Симеон Стоянов -
безсмъртни толкова години,
за вас дърва са прости само
за простите ви мраморни камини!