Лозан Такев

Още в началото на демократичните промени, преди те да се превърнат в уродлив модел на Прехода, се чуваха пожелания България да стане Швейцария на Балканите.

Имам близък, който има двойно гражданство и често пребивава в Швейцария, защото там непрекъснато се провеждат референдуми.

Понякога дори поводите са прекалено тясно обвързани с искания на европейските граждани, без държавата да е член и на Европейския съюз дори…

Е, нали ако бяхме станали Швейцария на Балканите щяха да ни попитат поне дали искаме да станем членове на европейското семейство! Щяха да поискат мнението ни за влизането ни в НАТО, дали сме съгласни да има бази на НАТО, да има военни учения на пакта

…Сега сме наистина в риск да станем част от военен съюз и фронтова зона без съгласието на народа… Фронтова зона срещу Русия, няма защо да се притесняваме да го изречем в пряк текст всичко онова, което политическата класа не помни. Не помни горчивите и пагубни уроци от последните две световни войни, от което ще произтекат и нови страдания…

Ако по-често или поне веднъж попитахме народа си по значим и важен за всички въпрос, вероятно и корупцията нямаше да е в такива размери, че чуждите доклади непрекъснато да ни цитират за проблеми с бедността, за дефицита от справедливостта, за престъпността и безнаказаността у нас.

Сега корупцията има ранг на двържавна политика. И всички го виждат и се правят, че е незабележимо и маловажно, че стабилността е номер едно, че политическа партия „Герб” не е върнала тихомълком член първи от недалечното минало в днешната конституция…

Демонстративно и качествено почти всички партии непрекъснато пренебрегват волята на народа…

А ако бяхме станали Швейцария на Балканите, нямаше така с лека ръка и политическо високомерие да пренебрегнем волята след един доста масов референдум за мажоритарни избори …

Днес малките населени места са направо феодални владения на шепа хора, които безпардонно разполагат със съдбата, а често и с живота на населението в тях…

Да сте чули някъде в тях да е проведен местен референдум по общозначим и засягащ ги проблем…

Недоверие цари по всяко допитване, а иначе често се удряме в гърдите, че всичко е в името на хората, в името на Човека, чието име всички знаят… И преди. И сега…

Вижте само един, касаещ много хора въпрос. Детските ясли и детските градини десетилетия нямат решение. Какво ли не се построи - молове, бизнесцентрове, хотели, царски села, луксозни къщи и имения, спортни зали, магистрали, метрото увеличава своите километри…

Е, защо тогава не вписахме нови инвестиции за бъдещето на страната?

Защо искаме да се раждат деца, а държавата, общините не могат да ги приемат в свои заведения и непрекъснато общинските съвети променят решенията като увеличават с по едно до три места в групите новородените!?

Което е и смешно, и срамно на фона на хилядите чакащи…

Искаме ли да подобрим демографската карта? Как? Като тормозим родителите, особено младите семейства с нерешаването на елементарен проблем. Особено за свръхнаселената столица и обезлюдената провинция това е в дневния ред на общините точка първа…

В сто и четиридестгодишната история България по стандарт, по щастие, по неравенство, по доходи може спокойно да влезе за години назад и напред в книгата с рекордите на Гинес.

По стабилност най-вече, по стабилност в недоверие в държавата, в партиите, в новата партийна върхушка, по недалновидното управление, особено в последните две-три десетилетия… Докога ще сме последни в европейските класации? И европейските доклади ни го припомнят постоянно.

А ако бяхме станали Швейцария на Балканите, може би нямаше да ни галят по главата папите, нямаше да ни хвалят европейските господари за това, че сме толкова наведени и послушни, че сме провели най-успешното Европредседателство, без да решим нито един важен за България въпрос, нямаше да ни прегръщат и целуват „първите” мъже и жени от Европейския съюз, но и съдбата ни можеше да бъде по-достойна. Поне като тази на унгарците, на чехите, на поляците…

И кога ли ще попитаме народа си знае ли аджеба какво са евроатлантическите ценности за него, за които Цветан Цветанов е произнесъл поне хиляди пъти в своите самодейни речи и послания, особено след поредната молитвена закуска в САЩ!

Той дори и в народна носия около фестивалите в Жеравна не се уморява да ни напомни за евроатлантическите ценности, като забравя винаги, че имаме християнски такива и че те са истинските, нашите, изконните…

Е, ако бяхме се опитали поне да станем Швейцария на Балканите, това щеше да изглежда по-правдоподобно, но сега можем само да запитаме защо никой у нас не пита хората какво искат, от какво имат нужда, какви ценности е имал преди време и какви са сегашните му…