ДЪРВО
Стоиш, дърво, пред облаците очертано;
варовници сушат живота на тревите.
Един стихиен вятър в планините
ръка простира върху рамото ти.
Овчари минаха с мустаци изрусели,
овен натри рога и те отмина,
а слънцето и снеговете на годината
сгъстиха клоните ти на къдели.
Една борба виси по ридове и трупи;
кой има сили да лети - да брули!
На тоя твърд живот през улея
ще минат овъглените от труд.
Ще дойдат те с лопати и хомоти,
изпечени от слънцето и твърди,
да посадят в полята мъдрото
и справедливо зърно на живота!
И ти, дърво, със вятъра на планината
ще поздравиш класа на тия ниви,
в които ще развее свойта грива
разпенения кон на свободата.
