ВАЖНОТО СА ЗРЪНЦАТА…
проф. д-р Ивайло Кусев
Неотдавна моя студентка ми донесе малък сборник от къси разкази, написани от майка й - Гергина Давидова.
Разгръщайки книжката, аз попаднах под омаята на чудната, на пръв поглед еднообразна, но наред с това неповторима по своето емоционално разнообразие, чудати реалности и дълбочина, селска действителност.
Тази действителност, която по обхват, измерения и собствен живот напомня за самата природа, за нейния ритъм, необозримост и вечна жизненост. Малко е да се каже, че авторката познава селския бит.
Тя го отразява с проникновение и не само навлиза в неуловимото, но го и обогатява със силната любов и признателност към родители, към българската земя, към селския труженик, който носи в себе си силата на твореца и мъдростта на вековете.
Самият аз, като привърженик на интердисциплинарния подход в науката, на необходимостта от цялостно виждане на нещата в природата и социума, съм силно впечатлен от думите, с които в началото авторката се обръща към читателя.
А те са, че отправяйки се по палавите пътеки, човек се среща „със страха, дяволията, отмъщението, прошката, мъдростта и красотата на нашата земя.”
Искам да споделя с уважаемите читатели за някои проникновения, които дълбоко ме впечатлиха:
- Бащата разговаря с житните класове и размишлява: „Хората са като класовете! Който се перчи и стърчи нависоко, невинаги е добър и умен. Важното са зрънцата, които носи човек в душата си и в главата си.” (В разказа „Бащина заръка”).
- Облагородяващото сливане на детето и природата: „Една вечер останах до късно на баира… Сякаш бях в храм с хиляди свещи, а до мен предано бяха двете кучета - майка и син - Видра и Боян.” (В разказа „Тайната на Видра”).
- Протестът на детето, идващ дълбоко от чистата му душа, срещу жестокото жертвоприношение на любимото му агънце на Гергьовден: „Курбан, курбан! Каква страшна дума, мислех си аз и виждах трите венчета в ръцете на сестра си…” (В разказа „Гергьовден”).
Авторката е обикновена българска учителка, родена и израсла на село, майка и трудова жена. И зaедно с това - необикновена писателка, защото носи в сърцето си живи „страха, дяволията, отмъщението, прошката, мъдростта и красотата на нашата земя.”
Колко от нас са успели да ги запазят в това безумно трудно време?!
1999 г., София