НАУЧИ МЕ, ГОСПОДИ!…
НАУЧИ МЕ, ГОСПОДИ!…
Господи, научи ме
на онази крехка тайна,
която даваш на глухарчето,
разпръсващо се и щастливо
от това, че е родено.
И онзи светъл сън на розата
в ръката на обичана жена.
Научи ме, Господи,
да бъда смела,
но да си остана влюбена.
Прошепни ми тайната на пътя
как да съм близко до теб,
но все да съм еднакво -
любима, майка и човек…
Научи ме на това умение
да браня цялото небе…
И аз ще се докосна до безкрая ти…
Научи ме да те разпознавам…
ЖИВОТ
Изкусни художнико,
дошъл на този свят от вълшебно стихотворение,
аз съм твърде мъничка, но жива… и се радвам…
В мен е природата като птица,
кацнала на клона ти.
А клонът се люлее несигурно и шеметно.
Докато вярвам в тебе, още съм в дланта ти,
с която ти рисуваш
хребети и кестени,
Ронят се и сенките на думи, посетили ме внезапно,
понякога на дъното на чантата си ги намирам…
И осъзнавам всеки път
колко всичко е голямо, в необятност непревзета…
Не искам да заспивам в този миг,
не бива да заспивам, нямам сили за това
заспиване …
В каквато пожелаеш форма ме превръщай сред безкрая,
само ме носи из него, слънчева и вярваща,
носи ме из всемира на обичта си.
Като стъбълцето на глухарче или на стихотворение…
Ала без заглавие.
Не спирай да ме съчиняваш.
Рисувай, без да слагаш рамка на картината.
ПАЛТО ЗА ЗИМАТА
След онзи ден
неусетно
остана ветрец
в подгъва на палтото,
с което бях
облечена по време
на срещата ни.
Не го споделих.
Продължих да живея
живота си.
Но все си мечтаех
от този ден нататък
за ново палто.
Като Серафим.
И джобове да има -
задължително.
Там ще си събирам
мечти и пътища,
миражи и кратки
бележки за зимата.
Не го споделих.
Продължих да живея така.
Все още ми е студено.
Треперя понякога.
Загръщам се с илюзии
често и с дълги, дълги шалове…
Но конфекцията ми е чужда.
ЖИВОТ ПОД НЕБЕТО
На всички майки!
И днес ще са пъстри очите ти,
майко,
и в пъстрота ще се потопят
погледите на други майки,
дето ще търсят пак детски очи.
Ще настане любов!
Нека я има тази любов!
И пътеките да не стигат
пропастта.
Ветровете да загърнат
реките топло
и раменете ти - с нежност,
с женствените им извивки,
тъжни понякога.
Ала щом си озарена,
ще чуеш цигулка.
И децата си ще видиш
напролет да прииждат
като слънца, лодки и
пристанища.
Някога хвърчилата им,
верни на пътищата си,
пораснаха.
А днес ги виждаш, че
сякаш летят - под
сенките на бели облаци.
Научи ли ги на важните
неща? - се питаш -
защото майчинството
е посока.
Майката е
първото човечество,
което среща детето.
И може би първият стих…
ВНИМАТЕЛНО
Обичам трептенето
на малката снежинка.
Прилича ми на дума. Непокорна.
Заравям я в снега. Понякога.
И чакам да ме навести отново.
Но без да бърза. Животът крие светлина
единствено в нетрайността си.
Животът е божествен…
КЪСЧЕ ВЕЧНОСТ
Край водата беше тихо.
Знаехме
колко този миг е чист.
Тези извори в очите ни
и онзи лекичък
невинен бриз.
Край водата беше чисто.
И докоснато от топлина.
В този миг
ли беше, ала
осъзнах как през душата
ми премина,
и ме изпълни -
светлина -
почти до видимата вечност!
ПРЕЗ РАЗСТОЯНИЯТА
Какво значи думата „далече”,
когато пътища за мислите
ни няма?
Всички пътища са верни.
Думата „далече”
е опровергана дума.
Ръце не са ми нужни
да те докосна.
Ти винаги си тук.
Очи не са ми нужни
да те видя.
Във всеки миг си видим.
И аз раста като планета
във небето ти…
Нощта е лист за светлината
в мен.
Денят е лист за моето мастило…
Аз непрекъснато съм с теб…
РАДОСТТА НА ДУШАТА
И се събуждаш,
и узнаваш този свят
във камъчетата, във нишките,
във тишината…
Колко много свобода…
За да изпиташ хубостта му
и почудата, поемаш въздух,
дишаш своя сладък стрък живот
и съществуваш, виждайки
със друго сетиво -
слял се с трепетите
на листото малко…
Да, в него е голямото му име.
Очи отваряш, за да си човек,
в сладостно-горчивата му
серпентина, в която дух,
мечта и светлина се сливат.
Едно магическо обичане…
Едно магическо пробуждане…
СВЕЧЕРЯВАНЕ
След работа,
по прашните тротоари,
лепнат щурчета
като зелени глухарчета.
Вече е късно
някой да ги събира
или да им поправя
цигулките.
Затова и аз
съм твърде мълчалива.
Оставям ги по ръба
на мечтите си…
Да израстат!
И да пият
от онази последна
мечтателка на света,
в която все още вярвам -
поезията на приятелите
на душата ми…
ЩЕДРОСТ
Трябва да си
много искрен -
мъничко самотен -
или просто влюбен,
за да чуеш как
те вика
нежността
на някого.
Очи да имаш
трябва на море
и да ти е
липсвало
поне веднъж
сърце човешко
или весло на
лодка…,
тогава вярвам,
че си дал на някого
или ще дадеш -
сълза, любов
или усмивка -
и си продължил,
или ще продължиш,
когато той
e продължил….
ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Ако са ти
откъсвали мечта
от тялото
и ти си оцелял,
ако си опъвал
платна за лодка
над живота си,
когато нея
изобщо я няма,
ако си бил
кристалче
от хармония,
в която никой
друг не вярва,
и си продължил…
аз вярвам в твоето
продължение,
приятелю,
и знам, че си обичал
нещо свято и красиво…
ИМПУЛСИ
Докато около гълъбицата
се събират малките
гълъбчета… на светло
и топло…., пишат писма
до небето с импулси…,
а ти ги галиш само с дъх,
за да не се разбяга
красотата им, си повтаряш:
Дано се върнат по-щастливи
и по-свободни…
Толкова ги обичаш,
че ти се иска да не им
определяш съдбата…
ДОЛАВЯНЕ
Разпозна ли ме,
където
се раждат
соковете,
където
бълбукат
изворите.
Но не се вижда,
защото
хармонията
понякога
е разпятие.
Разпозна ли ме
в едно
толкова
ветровито
време,
завихрило
тръни.
Само ако ме
разпознаеш
сега,
ще мога да
се родя
за теб…
Когато те няма,
аз съм шепот…
ЖАДНО
Не че се улавям за небето.
Но пък лодка ми е идващият ден…
Ще преплувам с лодката морето,
ще загърбя спомена си подреден.
Онзи мним уют през ветровете,
дето са осъмнали във мен
и ме молят за очите на детето,
уморени във изгубения ден..
Онзи мним уют… над битието -
кацнало е насекомо там
и ми пречи да намеря светлината си -
въгленче, забравено сред храм.
Не че се улавям за небето,
но избирам лодката си днес
и копнежът да поема след сърцето си
се превръща във въпрос на чест.
Не че се захващам за безбрежното,
но ме реже болката след сън
и събира от босилека надеждата,
над праха разцъфва крехкият й кълн.
Розите в градината са живи - странно е,
всяка роза си отива без бодли…
Моето пътуване все още жадно е,
колкото са преродените мечти…
