ПРИЗНАНИЕ

Тодор Каракашев

ПРИЗНАНИЕ

На Вики

Тя е страшно наивна
и добра по душа.
Носи евтина гривна,
цял ден ходи пеша.

Има странни обноски,
крие остър език.
Няма сметки и вноски,
мрази светския шик.

Много малко й стига
да се чувства добре -
една хубава книга,
един изглед с море.

Ако види, че пиша
ми говори с очи,
даже спира да диша.
(Хем жена - да мълчи…)

Външно ужким небрежна,
крие истински чар.
Аз пред нея изглеждам
малко глупав и стар,

малко плах и безумен.
Моя късна любов,
подарявам ти думи,
друго нямам какво.


СЕЛСКА КЪЩА

Романтичен съм или не съм, но
без идея за смисъл и цел,
всяка заран ме буди по тъмно
гласовит анонимен петел.
Влязъл в моята селска идилия
от света зад комшийския плет,
кукурига по три пъти, милия,
за надежда, любов и късмет.
Тук забравих и нерви, и кръвно,
вместо хапчета, пия вино…
И очаквам, преди да си клъвне
от небесното златно зърно,
да проводи до мен отдалече:
„Кукуригууу! Вече знам, че не спиш.
Хайде свършвай куплета, човече,
по-натам да не го изхабиш!”