Емануил Мутафов

Под тополите на Трака
Митко, Клея се събраха
с татка, с мама - песен слушат
и се двама мило гушкат.

Митко се с сестричка хвали,
Клея братчето си гали -
мирни, кротки брат, сестричка,
виж, как сладко се обичкат.

И луната през тополи,
що в небето са наболи,
все за тез деца наднича.
Що ли? Щото ги обича.

А когато слънце грее
и в клонака птичка пее,
Митко, Клея се унасят,
с радостен вик свят огласят.

Обич между тях царува,
с обичта им се добрува
все при тях грижа няма,
с тях е радостта голяма.

Да растат за чест и слава!
Целий свят да им се радва!
А за татко и за мама
мили, свидни са и двама.

1940