Димитър Златев

ЗЛАТНА ПЕПЕЛ

Обич моя - обич ненаситена,
в драматични изпитни изпитана!
С думи съкровени неизказвана,
толкоз често в ласките доказвана!

Колко пъти твърдо се заричах,
че на много други ще приличам,
та жени - язвителни и груби -
да не викат с упрек: „Еднолюбец”…

Питам се сега: Какво спечелих?
- Дни, с крила на лебед отлетели,
и за жаждата си - пълни шепи,
и от огъня ни - рожби светли.

Питам се сега: Какво остава?
- Във гърдите живата жарава,
дето топлина излъчва още
в трудни дни и в будните ни нощи.

Обич моя - обич ненаситена,
в драматични изпитни изпитана,
вярвай ми - от силната жарава
златна пепел във гръдта остава.

***
Положи доверчиво във моите шепи
набраздено от делнични грижи чело.
Нека пак ме прониже бял пролетен трепет,
спомнящ мах на отминало птиче крило.

Всичко в теб и край тебе напомня ми лято,
омъдряваща зрелост, следжътвен загар,
и лозата, натегнала вече, която
още гледа нагоре със крехък ластар.

Загрубяха във грижи и моите длани,
укроти се привидно априлската страст,
но с внимателен жест на грижовен стопанин
до плода, в труд отгледан, докосвам се аз.

Приюти се в гнездото на моите шепи!
Обичта ми над теб ще разпери крило
и ще пръсне мъглите на грижи нелепи,
дето хвърляха сянка над твойто чело.

***
Не слушай огледалото, което
ехидно сочи бръчицата нова.
Не бива незаслужено в сърцето
да се долива капчица отрова.

Не бръчици, това са живи щрихи
на твоята негаснеща усмивка.
Прекрасни дни във тях се утаиха,
та още светят техните извивки.

Повярвай на очите ми, които
във тебе друга красота откриват:
не свежестта на вретенило жито,
а златото на зреещата нива.

Повярвай на ръката ми, която
опора на ръката ти предава.
Сърцето ти е двойно по-богато
на спомена със живата жарава.

Пак мило на живота се усмихвай,
благодари за дните му крилати,
че взетото той връща ти със лихва
в разцъфващия лик на дъщеря ти.

ПАРОЛАТА

„Ела си, мила, у дома!” - изричах
и сещах пулса ускорен да тупка.
Ти пъхваше дланта си-катеричка
на шлифера ми в топлата хралупка.

Подхващаха там разговор безгласен,
затоплени от нежност наште пръсти,
приели сякаш първото причастие -
неверници, във Любовта покръстени.

…Отдавна онзи шлифер се износи.
Ала сега, усетиш ли студено,
ръката ти сърцето ми докосва,
паролата припомнила смутено.

Каква бе тая топлина нетленна,
която от бездушие спаси ни!
Прелива грейка твойта длан у мене
като преди - след петдесет години.

2010