Димитър Гундов

В усмивката на слънчевия ден,
във цъфналия люляк на стоборите,
в сияещите небеса над мен
една голяма радост днес говори.

Тя в детските очи трепти и пее,
в сърцата ни, в кръвта ни тя кънти.
Със нея горд Балкана зеленее
и мисълта ни надалеч лети.

Като разтворена любима книга,
разкрила тайните на мъдростта,
България високо длан издига
и с ясен глас говори на света.

Говори тя за своя ден голям,
за своя път, пронизал вековете.
И словото, превърнато във плам,
с могъща сила в бъдещето свети.