Добрин Добрев - Финиотис

Из книгата под печат “Разпалени въглени”

Илия Бешков най-точно бе усетил какво е българската народна песен: „Народът няма начало и не познава смърт. И от тази своя трайност е изтъкал песента - единственото негово небе, което носи в себе си и сам обитава в него.”

„Песента е свещенодействие. Песента е своя за своите. Тя е сливане с тайната на нейното зачатие - чрез нея възкрисват дедите и човек разбира същината на съществуването си, като плод на старо дърво. Неашладисана круша, дърво с корен, под чиято сянка е текъл животът, което свързва спомена на няколко епохи. Така всичко намира смисъл, и става самосъзнание.” - думи на Станислав Сивриев.

Народната ни песен, дошла от вековете, поета с майчиното мляко съпровождала българина до края на дните му.

На един събор фолклористката Елена Огнянова между другото каза:

- Няма историческо събитие и лице играло значителна роля в своето време, да не е втъкано в създадената народна летопис. Народната песен е освен „архивен” документ и музикално-поетична изповед на предците ни, огледало на народната душевност - на бита, труда, обичта и мъката.

Филип Кутев, чийто име днес почти не се споменава беше първият, който извади народната песен , която беше оградена „с бодлива тел”. Извади я и направи чудеса. И съм сигурен, че не е прдполагал щото ще дойде време в тази песен, кристално чиста да бъркат мръсни ръце, да я подмятат и да и се подиграват. И по-лошо дори - да я подменят.

Нароиха се дузина „композитори”, те пък направиха едни бляскави фестивали, шумни, кичозни с почести и награди но със гнили плодове.

Липсва оригиналност на тези събори, липсва развитие, липсва поетичност, липсва дух. Дух какъвто имаха едно време Копривщица, Рожен, Граматиково, Пирин пее и неколцина още - пет на кръст, ама внушителни, запомнящи се, оттам се пръкнаха най-големите български гласове - Янка Рупкина, Бойка Присадова, Сава Попсавов, Калинка Згурова и редица още изпълнители, чийто имена народът постави на най-високия връх на славата на народната песен… От тези събори литнаха едни от най-красивите български народни песни - „Калиманка”, „Горице ситна зелена”, „Ясен месец веч изгрява”- песни истински народни, с годините влязли във всяко българско сърце.

Младото поколение днес започва със едно завидно самочувствие, без покритие и познание върху фолклора, опорочаване и изопачаване на текстовете на песните, поради невежество, непознаване на диалектите, небрежност, непрофесионализъм.

Как искам и днес народната ни песен да бъде дърво със корен, да бъде в чисти ръце и в чисти души.

Като се обърна назад в годините виждам едно толкова силно поколение народни изпълнители, със собствен стил и репертоар - Надежда Хвойнева, Димитрина Кунева, Стояна Лалова, Янка Танева, Надка Караджова, Вълкана Стоянова, Йорданка Илиева, Стайка Гьокова, Славка Секутова, Павлина Горчева, Комня Стоянова, Олга Борисова, Кремена Станчева, Стоянка Бонева, Верка Сидерова, Лиляна Галевска, Христина Лютова, Руска Стоименова, Илия Аргиров, Костадин Гугов, Радка Кушлева, Мита Стойчева, Борис Машалов, Иван Пановски,Магда Пушкарова, Кайчо Каменов и още колко. Колорит! Кристален блясък и изящество на пеене.Тръгнали към песента с толкова чист идеал, без да се интересуват от парите, от удобствата и облагите.

Оставяха си малките деца, топлите домове в празници и делници и бягаха към песента и обикновенните хора жадни за песен. Пееха в неотоплени читалища, в краварници, обори и от тях идеше щастие. Щастието, породено от песента. Точно тези ставаха и в 3 часа сутринта, за да застанат в 5 пред микрофона на Радио София да пеят на живо, и хората ги обсипваха с мили и добри думи в своите писма. Това им бе достатъчно. За това днес тънат ли, тънат в забрава. Никой не се сеща за тях, не се споменават имената им. Защо ли? Защото техните „заместници” не ги познават, защото те си мислят, че песента започва с тях. Каква жалка илюзия.

Ами композиторите - Филип Кутев,Стефан Мутафчиев, Кюркчийски, Стефан Драгостинов, Коста Колев, Стефан Кънев, и още и още.. какви колоси , написаха чудесна музика, големи песни, а днес по каква причина не се изпълняват тези песни. Възможно е да няма и кой вече да ги изпее. Има подмяна на всичко. Подменихме кирилицата, подменихме музиката си, подменихме историята си, отрекохме всичко стойностно - така ще загубим България. Бих се радвал, ако не съм прав.

Красимир Кюркчийски точно по негов начин го каза: “Има министър на околната среда, защо няма министър на фолклорната среда - да пази това национално богатство от боклука”.

Именно с неговата музика Ансамбъла за народни песни на Българското радио и телевизия, получиха наградата „Грамми” и прозвището „Мистерия на българските гласове”. По физическите закони съставът се подмени, но аз искам да напомня в интерес на истината, че тази награда и това прозвище получиха старите певици в хора. Защото пееха чистата народна песен. Не модерната, защото „модерното” изгони народното. И искам да вметна и друго грамофонната плоча, която получи „Грамми” включваше Хорът на Държавния ансамбъл „Филип Кутев”, песента на знаменитата Надка Караджова „Драгана и славея”, Хоровете на Северняшкия ансамбъл от Плевен, Държавния фолклорен ансамбъл „Тракия” и Ансамбъла на Българско радио, там сред наградените песни за „Грамми” е и „Овдовяла лисичката” на дуета Верка Сидерова и Тинка Пешева. Всичко това обобщава името „Мистерия на българските гласове”, с което по-късно започна да се назовава Ансамбъла за народни песни на Българското радио и телевизия”. Самата музика в тази плоча е наречена „Мистерия”.

Че хората по света си имат достатъчно модерна музика. Защо се радват и прекланят на нашата - защото е различна, народна, красива, непозната дошла до тях - излязла от глъбините на народната душа. Но това не интересува никого, защото в днешно време се котира това, което носи пари. Парите ще дойдат и ще заминат, но с тях ще замине и народната ни песен, защото не сме били кадърни да я съхраним.

Някога имаше категории за музиканти и певци. Не мога да сравня и най-слабите кръчмарски певици от едно време с някой днешни. Те пееха в кръчма, но имаха категория. Тази категория изискваше музикални познания, музикална култура и познаване на репертоара на големите изпълнители. Част от този репертоар бе задължителен и в кръчмата.

Днес нито категории има, нито кръчми като хората, и певците същите. И песните не са същите, те сякаш са загубили дух от тъга.

Много пъти казвам, че Кипърското национално радио през целия ден не спира да излъчва Кипърски и гръцки народни песни, наричат се „Лаика трагудя”. Така беше някога и в България, сутрин преди новините, след новините, на обед след новините 40 минути, след обед, вечер хубавите предавания: „Пъстър хоровод”, „По първи петли”, „На раздумка и песен”, „Край огнището” - пълни със красивите стари стойностни песни, слушаш и не ти се иска да свършва. Години не съм чувал толкова красивата емблема на Държавния ансамбъл за народни песни и танци - „Дилмано, дилберо, как се сади пиперо”, страх ги е да пускат старите песни, че ще лъсне качеството на новите. Веднъж по някое радио си правиха шега и пееха: “Дилмано, Дилберо, затъна, душо, в пиперо”. Май имаха право, затъна Дилмана, затъна здраво в пипера, и излизане няма.

Замина си плеядата стари певци. Замина си и духът на българската народна песен.Тези певци не знам дали бяха грешни или праведни, и не знам сега дали са в Рая, но знам че Раят беше в тях. Йовчо Караиванов не е между живите, но живи са неговите думи: „Народната песен не е за прости хора”. Колко е бил прав!

Българино! Красивата ти, богата и мъдра, незаменима с нищо народна песен е заприличала на излязла от коритото си река, която влачи всякакъв нанос, гъста кал и отломки от потрошени мостове, по които си минавал някога към своята история, към своя род и корен, към своите истини.