РОДЕН КРАЙ
РОДЕН КРАЙ
Роден край, аз пак сънувам
златен сноп под синьото небе,
из тебе тичам и лудувам,
превърнал се отново във дете.
Роден край - четирлистна детелина,
над простора грее слънчевата вис,
гали нежно селските градини,
иде есен, капе лист по лист.
Роден край - ти, лебедова песен
с коса от сребърен овес,
звъннала със глас небесен,
отлетяла без следа и вест.
Не бледнеят топлите ми думи
към теб, към мъченишкия ти лик,
крача по широките ти друми
към подвига ти тъй велик.
Споменът - и той ме гали
като роса от твоите поля,
иде като кървав залез
да те стопли, майчице земя.
2016, Кипър
РОДИНА
Ти изпълваш ме с обич, Родино,
твойте гори, планини, езера
и поглеждам към небето ти, синьото,
към безбройните птичи ята.
Ти погалваш ме мене, Родино,
с твойта нежна и силна ръка
и усещам как вечер в камината,
блика радост, живот, топлина.
Балканът диша горещо,
Рила и Пирин изправят снага,
пече се хлябът ни в пещите,
по къра почиват морни стада.
Българийо, моя Родино,
слънчева моя земя,
пет века била си робиня,
с безсмъртни, безброй имена.
Ти помниш бесилки огромни,
на твойте герои скръбта,
и да си днеска свободна
те избраха смело смъртта.
Помня аз тяхната слава,
героизма им, онзи подвиг велик
и ги във песен възпявам,
като молитва, като стон, като вик.
2009, София
ПЕСЕН ЗА БЪЛГАРИЯ
И път да няма, ще се върна,
Родино, мъко моя ти,
трибагреника твоя да прегърна,
Родино, обич и мечти.
Душата си със вятъра ще слея,
на крилете на орел ще полетя,
най-хубавата песен ще запея,
моя свидна българска земя.
Съзлите ми са твоите порои,
устата ми все теб мълвят,
а устните на нашите герои,
тихо във съня ми все шептят.
Горда като планината,
мила като мамината длан,
Българийо, изпълваш ми душата,
на никого, за нищо аз не ще те дам.
2013, Кипър
БЪЛГАРИЯ
Като жена в съня ми се явяваш,
нашепваш ми за древните земи,
в които толкоз кръв се е проляла
от безстрашните ни прадеди.
В просъница я виждам нея
с коси от добруджански класове,
България снагата си белее
и нежно гали Тракия с ръце.
Песен иде за Родопа,
красива като момино лице,
и дочувам конски тропот,
препускат уморените коне.
Познах я и за името й не попитах,
вечно е във моята душа.
България е! Силно я обичам!
Земен рай за мен е на света.
2016 г., Лимасол
