ЛЮБОВ
Втъкан е във душата ми денят.
Не вълк -
човекът в мен през болка вие…
Закани във юмрука ми звънят.
Камбана е сърцето - бие, бие
на път, без дъх, ранено за живот,
за истина, за бъдеще без маска.
На времето изстраданият плод
тежи от гняв и мъничко е ласкав.
Аз трябва много труд и красота
по пътища загнили да налея,
над бездни от лъжа да прелетя,
във честни дни и мисли да живея.
Душа от слънце трябва…И любов -
с любов и песен всички да целуна.
Любов да бъде моят кръст и Бог,
да напоя с любов пейзажа лунен.
Не съм последен, ни безсрамно пръв.
Виж, птици кацат върху раменете
и с тях се моля в лудата ми кръв
небето на България да свети…
