Печо Господинов

Новото време извънредно много усложни мисията на журналиста. Той не е вече изключително публицист, нито само информатор.

Той е нещо повече от ръководител на общественото мнение.

Всестранно осведомен за политическите събития, той трябва да бъде интелектуално издигнат - в течение на културния и на духовния живот на своя народ.

Добрият журналист проличава веднага от избора на темите и от начина на тяхното възсъздаване.

Неговият език е ясен, с чувство за думата, която под неговото перо трябва да разкрива и най-жестоките истини с възможно най-подходящите думи.

Когато улицата се тресе от напора на развихрените страсти, когато пламъците на революцията, войната и гражданската междуособица подяда устоите на държавата - журналистът трябва да бъде на своя пост.

Малцина подозират на какви странни изкушения е подложен той, когато обществените везни са болезнено чувствителни, настроенията на масите - настръхнали, доверието в държавата - разколебано.

Да владееш перото си, да не се поддаваш във властта на красивата фраза, да се чувствуваш над тълпите и да ги владееш - ето това е голготският път на журналиста.

Това Стефан Танев знае много добре. Това той доказа особено при една анкета в поробена Добруджа.

Неговите кореспонденции, пълни с горчиви истини, бяха написани така, че като разкриваха робското положение в Добруджа, не дразнеха тълпата и с нищо не накърняваха властта, нашата, абдикирала от своя народностен пост и румънската, жертва на денационализаторски инстинкти.

С това Ст. Танев поиска да потвърди известната, вече ноторно установената истина, че журналистиката е едно от най-мъчните изкуства.

Да можеш да се управляваш, за да управляваш - това е вече божествено.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 6, 11.03.1934 г.