ЛИЧЕН АРХИВ
ЛИЧЕН АРХИВ
На полк. Георги Георгиев
Към Шипка пътувам
с полковник Георгиев.
Върхът е уж близко
и преодолим.
Дървета рисуват
епични картини.
И сред обелиски
звучи роден химн…
И боят застига
поредни редути.
Загиват юнаци
под български щик.
Оставяме в книги
сюжети прочути
и хиляди знаци
за спомен велик.
А Шипка събира
легенди и песни.
Край камъка вечен
пак никне трева…
В стих „Той не умира”
са Ботев и Левски,
но все по-далече
са тези слова…
Полковник Георгиев
събира листата,
опадали есен
край камъка сив.
И тръгвате вие
с цитати познати,
с поредната песен
и личен архив…
Във всяка разруха
забравата крие -
човекът нелесно
е в бой оцелял…
Не падайте духом,
полковник Георгиев,
щом в теб диша често
в резерв генерал!
22 февруари 2019 г.
ПРЕФЕРЕНЦИЯ ЗА ВАСИЛ ЛЕВСКИ НА 18/19 ФЕВРУАРИ
Днес пак ще извикаме светлата памет.
И гарванът грозен
пред нас има чест…
А псета и вълци,
дори да ги няма,
най-много се харчи бесилото днес…
Днес пак ще обесим любимия Дякон…
Бесилото българско славно виси…
И пак ще упрекнем и българин някой
в палач между нас на едничкия син…
В предателя низък,
в бездушните роби,
в онези, които не спряха врага ,
в онези, които изгубиха гроба -
гроб,
в който да търсят светец и сега…
Потрети на Левски висят в кабинети…
Най-много се харчи бесилото, знам.
На тоя ден всеки изважда въжето,
което за нас е и гордост, и срам…
На тоя ден всеки урока повтаря,
но в другите дни новините следи…
А в тях не намира надежда и вяра -
Апостола истински да наследи.
А в тях той е сам и Човекът-Държава,
щом преференция драска наред…
А с преференция
Левски остава
май точка единствена
в дневния ред…
21 февруари 2019 г.
