ИЗ „ЗАЛОГЪТ НА БЪЛГАРИНА”
…Генерал Брокс назначи мен за преводач и Димо за разузнавач, защото аз бях ходил на гурбет по скелите в Молдова, а той познава ше тъмните ридове на Балкана…
Яздехме с руските офицери рамо до рамо, а Димо, докато стигнем до Дунав, вече им разказваше как османлиите една нощ го обградили в саята на Кондю кехая, а той като изчакал да нахлуят вътре, вече завързал за навущата си въженца на краищата с парцали, напоени с газ от фенера, качил се на покрива, запалил ги и скочил с факла в едната ръка и с пищов в другата…
И оттогава го нарекли Димо Змея. И за това, как веднъж намерил къщата на един злодей като пуснал кобилата му от пазара и тя хукна ла към селото при наскоро роденото си конче… После казаците подемаха своята песен:
„Золотом купиш четыри жены
кон вороной не имеет цены,
кон не обманет, кон не оставит…”
Преминахме Дунав, покрай Свищов, през Арабаконак, като разбихме Шакир паша, слязохме в София… Като преминахме Траянови врата, с нетърпение помолихме генерал Брокс с една рота казаци да гостуваме пътем в Елшаре… Когато влязохме в селото мало и голямо, грабнали шишета вино и букети със здравец и босилек, питаха за Димо, но за моя изненада, като се огледах, него го нямаше…!
Къде беше литнала тази хала? Генерал Брокс каза, че се отбил в някакво близко село Каратеш… И щял да ни настигне…
Надвечер, когато стоях при генерала и следях ръката му по картата, където сочеше с молив и питаше за родопските върхове, влезе прапоршчик Михайлов, адютанта му:
- Ваше превъзходителство! Един ходжа е дошъл с каруца със сено. Иска да говори с Вас…
- Платете му сеното… Какво да говоря с един турски ходжа?
- Не е турчин, Ваше превъзходителство! - уточни прапоршчикът. - Българин е… Настоява с Вас да говори…
- Что такое болгарский ходжа? - обърна се към мене руският генерал с немско име - Нали българите сте като нас православни християни?
Много чудновати неща не разбираше този внук на велможа на Екатерина Велика… Чудеше се как така българинът, който притежава къща, пълни хамбари, коне, крави, плодородна земя, търгува с аби, тютюни и розово масло, изпраща децата си да учат във Виена и Петербург, вдига кървав бунт и си слага главата на дръвника за… свобода! А руските селяни нямаха нищо, дори ги продаваха като добитък на глава… С указ на царя преди седем години бяха освободени… И не проумяваше генералът какъв човек е българинът! Смая го това - какъв е този български ходжа? И нареди да влезе.
…На прага се появи белобрад старец с нова бяла чалма и атлазени шалвари, приведе се в безкрайни теманета…
- Генерал ефенди… Молим те за милост цялото село… Пощади ни, не ни колете… - и аз превеждах.
- Защо да ви коля, чорт побери, ние не сме палачи на мирни хора!
- Моят син уби Димо Змея, ефенди! Вземи само моята глава… Болно е момчето, не е с всичкия си…
- Как? Димо е убит? Възможно ли е това?
Ако беше паднал снаряд в стаята едва ли щяхме да бъдем така зашеметени, както при тези думи!
Как така Димо, който изправяше подковите като гевреци, не посягаше на човешки живот за отмъщение, бе хукнал към Каратеш?…
Само аз знаех, че оня, който бе посегнал на девойката, по която някога изливаше Димо мъката си с кавала, и тя се бе хвърлила от Бялата скала в пропастта, бе от това село…
По-малкият син, който лежал болен, го причакал зад вратата и вдигнал брадвата… Защото Димо връхлетял в къщицата и с един изстрел убил на място някогашния насилник, като не очаквал удар в тила…
- Защо ми караш това сено? - погледна ме да преведа генералът.
- В каруцата е убитият - запелтечи старецът - цялото село ме изпроводи да прося милост…
Генералът мълчеше… Чуваше се само тиктакането на часовника на стената. Ходжата стоеше като вкаменен, с протегнати ръце за милост…
Най-после генерал Брокс поглади раздвоената си брада и заговори към мене, а аз превеждах:
- Слушай, болгарский ходжа! Иди сам и зарови трупа на българина. И нито дума повече… Никой не трябва да узнае как е намерил смъртта си… Върви, нека Бог да бъде с тебе!
- Ама как…? - Старецът не вярваше на ушите си. Гледаше като втрещен и с теманета излезе.
- А ти, българино, - обърна се генералът към мен - закълни се, че никога и никому няма да разкриваш истината за Змея! Тези, които донесоха свободата, трябва да останат светци! Защото казано е: „Добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще я подправим?”
На другия ден бе Богоявление…
