„ПЕЕЩО ДЪРВО“
През месец ноември миналата година Съюзът на българските писатели отпразнува най-тържествено своята достойна 105 годишнина. По повод на юбилея издателство „Български писател” издаде две антологии - поезия озаглавена „Пеещо дърво” и проза, озаглавена „Иде ли”.
Двете антологии са духовно богатство за всеки българин. Те са благодарствен поклон и признателност към българските творци на художественото слово от миналото до днес. Двата тома успешно се вписват в панорамата на съвременната българска литература.
В предговора на „Пеещо дърво” председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов пише: „Словото на българските писатели е невъзможно да бъде подбрано в един или няколко тома само, ала и така съкратено, то звучи като небесна симфония”.
„Пеещо дърво” е метафора взета от стихотворение на поетесата Невена Стефанова. То символизира българската поезия през годините, удряна от мълнии и хули, но никога не повалена. Антологията е един събирателен поетичен образ на лирическото изкуство, вдъхновяващо българските творци на изящната словесност. В нея са включени 500 поети, от гениалния поет Христо Ботев до наши дни. Много имена, но всеки със своята ярка индивидуалност.
В антологията са намерили своето място много талантливи поети, изявени и честни творци на българското слово от различни поколения, с различни убеждения и възгледи, творчески прозрения и литературни пристрастия.
Според поета Атанас Звездинов, член на редакционната колегия на изданието, „антологията е замислена и осъществена така, че читателят, който няма никаква представа за българската литература, да я придобие, а този който е познава и се интересува от развитието й, да остане удовлетворен от пълноценното й представяне”.
Панорамата на родната ни литература за едно столетие е белязана от войни, възходи и падения. Една от най-големите заслуги на Съюзът на българските писатели е, че десетилетия наред обединява в своите редици най-даровитите творци на словото.
Антологията „Пеещо дърво” не изчерпва всички възможни варианти на стилове и жанрове в съвременната литература. По-скоро в нея са намерили място поетични творби, преоткривани във времето от читателя, надживели исторически повратности, политически борби и модни литературни течения.
Литературата е неделима в своя духовен принос. Тази небесна симфония е подбрала многообразна тематика - за любовта и омразата, за живота и смъртта, за честта и дълга, за прелестите на българската природа. Написана с различно светоусещане и интерпретация, но еднаква преданост към род и родина.
Времето е най-голям съдник. То отсява зърното от плявата. Затова и Боян Ангелов със загриженост споделя: „Крепи ни надеждата, че сме направили още една крачка към единението на така жестоко разделената от чужди и свои българска литература. Надяваме се, че сме успели в достатъчна степен да покажем съвременната ни художествена словесност с нейните творци, втъкали завинаги своите съдби в съдбата на България.”
Приемствеността на литературните поколения е едно от достойнствата на антологията, събрала най-значимото и трайното, което представлява българската поезия до днес.
„Пеещо дърво” е с неувяхващи и ароматни цветове, от които дъхти на родолюбие и българщина. Възкръснало след премеждия и изпитания, но отхранило млади поетични филизи, за да просъществува във времето и след нас със своята многозвучна и безсмъртна песен.
