Печален юбилей

Денчо Владимиров

Спомен за февруарския протест в Пловдив през 2014

Пловдивчани няма да забравят протестите срещу хищните монополи през февруари 2013 година и потупваното по рамото отвън правителство на ГЕРБ от менторите му от Брюксел и Вашингтон.

Улиците и булевардите тогава се превърнаха в пълноводни реки от протестиращи хора, носеха се скандирания „Боко, Серго и сие, всичко да се измете!”, „Национализация”, „Боко п.дерас, ти не си за нас!” и прочие протестна поезия.

А дни наред пред станалата вече печална като визия сграда на бившето „Електроснабдяване” в Пловдив, днес цитадела на австрийската компания монополист, се редяха протестни митинги, на които десетки хора палеха получените си фишове с непосилни сметки.

Протестите биваха охранявани от родната родолюбива полиция без инциденти, множеството скандираше седмици наред „ЕЙВиЪН, ВЪН!”.

И нещо отвратително се случваше тогава - толкова дни на протести нито един хомо сапиенс не излезе от сградата и не се появи пред протестиращите.

В една от вечерите протестиращите отчаяни се отправиха пред паметника на Васил Левски на Хълма на освободителите и там се изповядаха и клеха пред Апостола в деня на неговата гибел преди много, много години.

Протестните шествия водеха и до сградата на Община Пловдив, за която „дядя Ваня” -който се явяваше нещо като водещ протестите, казваше „И тук пият кръвчица” и множеството реагираше с „Вън!”

Така минаваха вечери наред протестите в този град, бивша синя столица на България и днешна културна на Европа, имаше и жандармерия, но не се стигна до проливане на кръв, както ставаше тогава в столицата, където родолюбивата полиция подгонваше протестиращите из тесните тъмни улички и ги удостояваше със своята „вежливост”.

В Пловдив не се стигна до гонения на хора като добитък из тесни улички, но от време на време се чуваше някой протестиращ да разказва, че са го викали за „справка” в някое си РПУ. Пък бил той дошъл на протестите от съседния град Стамболийски…

Протестираха хората през този февруари, а през юни „Цитаделата отвърна на удара” и реагира - десетки приключили дела при държавен съдебен изпълнител с прекратени искания и листове към длъжници на Топлофикация се озоваваха …в канторите на частни съдебни изпълнители.

И десетки, ако не стотици хора биваха пак осъждани от тях по бързата процедура, получаваха изпълнителни листове за плащане на суми, от които хора припадаха.

Това бе нещо съвсем уродливо, невиждано в целия епос на саморазправата на енергийните монополисти с беззащитните „потребители” в града, които даже за минаващи през панелките ледени тръбички се оказваха „длъжници” с четирицифрени суми.

В които влизаха и юрисконсултските възнаграждения на чиновниците от монополиста, същите тези „облажвания” на хора с бели якички, срещу които на борба излезе и омбудсманът Мая Манолова…

Макар че същата тази злокобна такса „сградна инсталация” за студуващите без парно хиляди хора, по волята на ЕС, си остана…

А през 2014, на другата година, уж като за отбелязване на годишнина от февруарския протест от 2013-та, пак пред централата на ЕВН се проведе протест, който обаче впоследствие се разбра, че е предизборен фарс.

Тогава говориха от каросерията на голям камион народните трибуни Бареков, Каракачанов, Джамбазки, Славчев, те единодушно отправиха остри слова срещу управлението на ГЕРБ и лично срещу Бойко Борисов, а после се включиха в голямото шествие с протестен плакат: „Държавата гние, виновни сте Вие!”.

Шествието бе разпуснато на сега изорания като за есенна оран централен площад, откъдето водачите на протеста патриоти се отправиха устремно към някогашния символ на Пловдив, хотел-ресторант Тримонциум, днес Рамада хотел.

По пътя към хотела се случи инцидент, който малцина забелязаха - една дама, неучастваща в протеста-фарс плисна чаша вода в лицето на един от ораторите, наричайки го „Предател!”

Този февруарски протест имаше „резултат” - двама от гневните срещу управлението на гниещата държава оратори, Бареков и Джамбазки, станаха евродепутати, третият днес е министър в същото това отречено тогава на протестния митинг правителство на Бойко Борисов.

Пет години оттогава, цяла петилетка, истински печален юбилей. Дали няма да се отбележи с нов протест-фарс?

Идват евроизбори пак…

Някой пак ще се облажи в името на България.