Кирил Борисов

ТЪГА ПО БОГА

И аз се покачих на дървото ­
на Дървото на живота ­
исках да Го видя, когато минава…

Като Закхей…

Очаквам Го сега да се върне,
но на мен времето ми вече отмина.
Имам само един живот, само един
и времето сега не е моето време.

А Той идваше от вечността
и пътуваше пак към вечността.

В РОДОПА

Забравих в дар цветята да оставя.

До мен жената непозната ме подсети.
Цветята бяха полски, като живи бяха,
от живите градини на полето ­
те бяха много ­ обречени с любов.

Аз сърцето си съм Ти обрекъл.

Помолих се на кръста. Бях сам на хълма.
И трите си молитви казах. Свещ забравих да запаля.
Дъжд лек валеше в утринта.
И дълъг гръм над хълма прогърмя.

Аз живота си съм Ти предал.

В нощта на литургията забравих
десятъка да си предам ­ о, свойта малка лепта ­
на литургията ­ литургията среднощна сред света.
От страх забравих… От любов… От лудост…

Аз душата си съм Ти предал.

Усещах само милост и любов.

МЕЧ

На тайна среща в планината
духът невидим ме повика.
Усещах думите му в тишината -
кръщение и заповед велика.

Аз меч ти давам и обричам -
плътта кръвта да не познава.
Любов от острието му изтича
и изкован е в светлина и слава.