Денчо Владимиров

1.

И това доживяхме - арестувани лекари в България за издаване на фалшиви болнични и документи за освидетелствуване пред ТЕЛК!

Това, ако не е насилие на медици над държавата и закона, здраве му кажи!

„Само, знайте, за парата… продава си и душата! - казва Ботев и това се отнася вече за доста „мъже и жени в бяло”, както ги наричахме някога в рубриките на читателски благодарности от пациенти към доктори във вестниците.

Потрес след потрес в тази наша разлюляна от мераци за финикийски знаци нация…

Историите за лекарската лакомия в ново време край нямат. Истински епос вече се е натрупал!

Да не говорим за супербогаташите доктори, за които преди време „Дума” писа. Там е зона „терра инкогнита” за данъчни, финансови ревизори, прокурори и прочие. Твърде високопоставени в съсловието си са „супербогаташите в бяло”, стотици от тях вече преминаха почти и криминално и в политиката, в законодалния орган и прочие злачни места. Хирурзи и анестезиолози ставаха политици, синдикални вождове, кметове, какви ли не.

И по примера на баш дяволите от съсловието на „хората в бяло” се разгоря неособено благородно капиталистическо съревнование за богатеене сред цялото съсловие, известно иначе с обречеността си на хуманизма, произнасяло вълнуващо клетвата на колегата им Хипократ.

В град П., ковачница на хиляди медицински кадри през годините, може да чуете всеки ден какви ли не истории от препатили и оцелели все пак бивши пациенти. Потресни са техните разкази за безогледната лекарска лакомия, една от характеристиките на вечния български демократичен преход.

Чух пътуваща в градския автобус да обяснява по мобилния си телефон на някой си, че млад, изучил се доктор, който се бил предвидливо практично ориентирал към лечение по простатите, я завел в кабинета си до шкафчето си в клиниката, където получавал, извоювана след серия от демократични протести хубава заплата.

И й показал някакъв атрибут с който оперативното лечение на простатите минавало леко и безболезнено като вадене на зъб. Но за това… трябвало загрижената за простатата на мъжа си жена да доплати… около 3 000 лева, които да пусне, без той да ги пипа, разбира се, в джобчето на бялата му като символ на невинността, лекарска престилка.

Достолепен лекар ,пенсионер, вече в съвсем преклонна възраст, ми разказа пък неговата история. И той нещо загазил с простатата и се обърнал към колега по тази част за помощ. Онзи колегиално се отзовал, като му обяснил колегиално, че трябва да приготви колегиално 3000 лева допълнително за джоба на бялата му престилка.

- Иначе лошо, час по-скоро трябва да си прочистиш простатата…. - заклатил глава „колегата”.

- И интересното е - каза ми потресен лекарят познат - че същото това той ми каза и преди… двадесет и пет години!…

Имах и родственик, който прехвърли и 90-години, но в началото на демокрацията докторите са настоявали също час по-скоро да се отърве от това-онова от простатата си. Давали му не повече от година-две живот. На свиждане обаче близки на стъписания мъж го разубедили да се съгласява на операция и той изкара с проблемната си простата целия преход!

И прочие, и прочие - истории за лакоми за финикийски знаци завършили как да е медицина, но без обезателно да са станали и лекари, може да чуете с хиляди в град П.

И сигурно толкова са и историите, като случаите с арестуваните вече медици от североизтока ни, за доктори, които са припечелвали доста добре от издаване на фалшиви болнични листи и документи за ТЕЛК…

3.
Пак с тяхна помощ хиляди дяволи в човешки образ от отечеството ни благоденстваха, някои вече и тридесет години, откакто го нямаме безплатното социалистическо здравеопазване.

Такива „юнаци”, уж инвалиди, може да ги срещнете навред - по спортните зони, в компаниите на витални жени, те кръстосват навред и по света с мътните пари, изсипали им се като манна небесна от капиталистическото ни здравеопазване.

Сещам се даже за познат, който май е и герой - с диагноза инсулт обиколи света човекът като Магелан, все по някакви проекти и по някакви линии на държавна сметка и все нищо му няма!

Та, ако древногръцкият Хипократ е живеел беден и скромно почти като църковна мишка и оставил като най-голямо богатство на колегите си от поколенията след него клетвата за честност и лоялност в лекарската професия, то вече май трябва да се съмняваме дали не е време ритуалът с произнасянето на тази клетва от изкласилите медици у нас, въобще да не се произнася.

Защото все повече ще звучи като фарс…