Денчо Владимиров

В дебрите на родната просвета

От дълго време в сайта на Регионалния инспекторат по образование - Пловдив циркулира една обява за вакантно място за учител в младия град Куклен.

„СУ „Отец Паисий” в гр. Куклен търси учител по изобразително изкуство и технологии и предприемачество”.

И който от завършилите по специалност Изобразително изкуство стотици безработни български художници прочиташе това обявление се изпълваше с надежда, но после   изпадаше в отчаяние, че не може да кандидатства успешно за това място, тъй като даже и при отлична диплома, и с изложби у нас и в чужбина, не може да отговорят на особеното изискване хем да е художник, хем да е специалист по технологии, хем да е и със завършена специалност Предприемачество.

Или както възкликна един млад безработен художник от Пловдив, Града на художниците:

- Абе то и Микеланджело да съм, майна, пак не мога да кандидатствам без диплома за предприемачество!

Та, какво ли не се търси вече в широката нива на  съвременното българско просвещение. Пък… може би така се редуват „целево” изискуемите специалности  от директорите на училищата родни?

И скоро може да четем обяви от рода на „Търси се преподавател по български език и литература и хладилна техника” или „Търси се учител по музика и оператор на  сушилня за  тютюн”, или „Търси се учителка по физика и водни скокове…”

Аз вече си мисля дали не мога да навия директора на  гимназията до нас да пусне обява за „търсене на учител по литература и гъдулка“, на каквато мога да свиря още от времето, когато бях първа гъдулка в училищния инструментален ансамбъл и получавах даже грамоти, на един фестивал ме наградиха с родопско одеяло и чан.

Да видим тогава, след такова обявление, дали няма най-после да ми се  удаде шанса и аз да стана учител при тези хубави нови заплати.

Да  го видим този кандидат, който ще може хем да е завършил  с диплома за литературни науки, хем да има грамота за завършен курс по гъдуларство в джоба си…