Атанас Душков

Бедни са работните ни делници
на усмивки и добри слова.
Към човека ние сме скъперници
и сами не виждаме това.

А и той е нечие създание
и усеща нужда не от лек,
а от топла дума и внимание
и от ласка живият човек.

И когато само го загубиме,
в люта мъка ще се углъбим,
бием си главата и се скубеме
и скърбим, безпомощно скърбим.

Как са лишни всички изречения
и нелепо как сега звучат!
Няма да го върнат песнопения,
ни молитви ще го възкресят.

Позабравяме, добри приятели,
хората че са като цветя
и докато дишат по земята ни,
искат обич, искат топлота.

Че и те са нечие създание
и очаква в тоя свят лъжлив
топла дума, ласка и внимание
и човекът, докато е жив!