ПРАХ
ПРАХ
На Жужа
Излъскайте праха от отминали декори.
Правете се на магьосници
и повикайте всички гласове.
Погледнете в очите остарялото момиче,
оставете чаша вода на нощното й шкафче.
Купете й ново огледало.
Залепете на нея стара снимка.
Поканете я за роля,
в която никога няма да играе.
Излъскайте праха от старите декори.
Кажете на дървояда,
че му прекратявате
квартирантските задължения.
Оставете старите декори
да изиграят себе си.
А кашлицата в салона
оставете на мене.
Когато старите декори
умират от собствена смърт,
ангелите плачат с едно око.
Все нещо се забравя.
Все нещо остава.
Случайна кърпичка
с незапомнен парфюм.
Въздишката от салона
оставете на мен.
***
Веднъж под онзи връх
се показаха две букви.
А и Б бяха изписани обратно.
Вълчицата цяла нощ търсила сол
и облизала камъните
до синьо.
Никой не каза,
че това е знамение.
Буквите, подпрени една в друга,
изглеждаха вцепенени и уморени.
Някой беше се изписал
и ги захвърлил в морените.
Буквите настръхват,
когато вълчицата им ближе раните.
До полуда вие тая вълчица
за убития си вълк.
***
Изтича пясъкът между пръстите
и в обърнатите часовници.
Слушам тъжни
цигански песни от Сърбия.
Някой ги е писал за мен.
Не ме разбирайте криво -
за коне въобще не става дума.
Тези флигорни
отиват донякъде и се връщат.
Търсят да изпратят някого.
Някой, който се е отказал от пътя.
Тъпани бият като речитатив.
Думкат в ушите на близки
и приятели.
Слушам тъжни
цигански песни от Сърбия.
Изтича пясъкът между пръстите
и в обърнатите часовници.
РОЛЯ
Цяла нощ говорих с дървото.
Питах го как да родя,
като не съм бременна?
Ято врабчета кръжеше
над главата ми.
Пъпчиците по клоните
отваряха и затваряха очи.
А още не беше пролет.
Измръзнах.
Дървото ме прегърна.
Птиците накацаха
за покривало.
Цяла нощ говорих с дървото.
Попитах го как да родя,
като не съм бременна?
***
Пъстри балади бодат очите ми.
Предлагат се, подтичват.
Не искам да вярвам, но е така.
Старите дървета
извръщат гръб.
Не проумяват
възкръсването.
Баладите са нетърпеливи.
Търсят кожа за своите сенки
и подскачат като стотинки
по ръба на тротоарите.
Тези нови балади
не признават срокове и време.
Имат се за майки
на старите балади.
Сънуват само сухи треви.
И шейни, които не препускат…
ОТВЪД МОСТА
На Веселин Стоянов
Когато минеш моста,
очаквай всичко.
Там сме ние:
Разбойниците.
Бачкаторите.
/Има и един крадец./
Пияниците.
Артистите.
Поделящите филийката със съседа.
/Има и един разказвач на приказки./
Когато минеш моста,
очаквай удари всякакви:
Саблени.
Директни.
/Но никога под пояса!/
Махленски.
Балкански.
/Но никога в гръб!/
С шамари и юмруци!
/Това не означава, че трябва да те бием
на вяка цена. Спокойно!/
Когато минеш моста,
ти ще ни свариш
да подреждаме керемидите на съседа.
Или да носим вода на майките ни,
от изворите, които те харесват…
Просто ни припомни, че си минал моста…
Останалото вече го знаеш.
***
Само ние си знаем
колко ни е добре с Белия вятър.
Той е кошмар и смърт,
живот и неочаквана любов.
Аз имам молитви
към Белия вятър,
които нито една религия
няма да разбере.
Например:
Да не ми отвее керемидите.
Да не прелее нашата река
и в яда си срещу мен
да не тръгне…
Толкова години
се преследваме с този дивак,
без да си омръзваме.
Обяснението е,
че Белия вятър е необходимо зло,
което трябва да зашуми
и да се скрие в пещерите.
До следващото пришествие!
***
Може би живеят…
Може и да летят.
Сигурно сънуват
чертички и точки.
Утрото намира
възглавничката им мокра.
Простират сънищата
с поглед към улицата.
Те живеят и летят.
Говорят с птици и мравки.
Всеки ден
тревите им правят поклон.
Тревите са зелени
и нямат възраст.
Много е дълга
тази улица…
***
Вятърът образува вихрушка.
Помислих я
за невидим пилон.
Пуснах кърпичка
да се вее като нощно знаме.
Знаме на кого?
Ветровете бели,
ветровете черни,
безименните ветрове
ще си подават моята кърпичка
и тя ще се разкъсва…
Ще се разкъсва.
За кого?
В някоя нощ
парченце от нея
прималяло ще докосне
моето стъкло.
Аз ще отворя уморени очи
и ще си помисля,
че знамето никога,
никога не е било…
***
Не искам някой да ми вярва.
Не съм нито път, нито небе.
Между пътя и небето има разстояние -
пуснете балончета с дъх на живо.
Дева от хороскопите. Жива дивотия.
Уморих се от късни приказки -
те никога не улучиха
точката между пътя и небето.
