Васил Аврамов

Докога този рок, тези крясъци бесни,
проглушили ефира на нашия век?
Къде е Балканът с хайдушките песни,
с Николайлилиевските дъждове?

Днес гъмжило модерно скроени поети
щурмуват Парнас за златни венци.
Но вчера прочетох в артвестник куплети
и сякаш нагълтах се със молци.

Изглежда изостанал съм безнадеждно,
изглежда роден съм със сбъркан чип.
Навярно Вселената се пренарежда
пред късогледите ми очи!

И какво? Ветровете ли още да гоня?
Или да развързвам гордиевски възли?
Изморих да търся брод през огъня
и да нареждам житейския пъзел.

Добре, че от време на време ми смига
един мил къдрокос хулиган.
„И без нас - поетите, боклукът стига.
Но не хвърляй перото…. разбран-неразбран!”

И изчезва чаровникът… Шепот във мрака.
Шагане вие в ръцете му стан.
Луна над Шираз. И пада яшмака…
„Тихо розы бегут по полям.”