Лозан Такев

ЕЛЕКТРОННО НЕДОУМЕНИЕ

Не си говорим вече вкъщи…
И всеки в своя стол седи.
И правим все едно и също -
не онова като преди!
Споделя, пише и харесва
и коментира всеки сам
на непознатите адреси
картинките за смях и срам…
Препраща текстове. И кликва
между фалшиви новини…
И непременно трайно свиква
с мълчанието в шумни дни…
Като при днешни ученици
го няма диалога стар
с приятели и с политици,
и с вчерашния бодигард…

Не си говорим вече всички
в метро, на маса, в автобус…
И фини прахови частици
са вече обичаен вкус…
С вас днес за вчера не говорим.
А утре кой ще различи
как между чатовете в хора
са електронните очи?

НОВ УЧЕБНИК

По повод новите страници
в българските учебници по история…

Войводо, пак те няма в урок на патриота!
Поредната промяна е знак - фалшива нота:
без робство и без иго - присъствието пада…
Съжителството в книга кого ще изненада?
А „От Батак съм, чичо!”… „Под игото”? И Петко
днес никой не изрича. Те влизат в чужди сметки…
Съжителство с конака, с еничари, с везири!?
Къде ни е байряка? Тоз, който не умира…?
И оня връх в Балкана! Почернените майки!?
В учебника остана май само вик за „Шайка”!?
„Идилии” в клането, в запалените къщи,
с избитите момчета в уроците се връщат…
Защо мълчим? Защото пак друг диктува текста!
И що за патриоти пред подвига на Левски!?
Войводо, пак те няма в урок за свободата!
Поредна нова драма - в републиката свята!
Войводо, с нов учебник върви урока днешен…
Това са факти дребни от прехода ни грешен.
Историята има единственото кредо -
да е неумолима пред историка вреден…
Войводо, поведи ни по своите пътеки,
така че да те има и теб, и нас - навеки!

7 февруари 2019 г.

ОЩЕ ЗА СВЕТЕЩИТЕ ОЧИ
НА ЦАР САМУИЛ ОТ ПАМЕТНИКА МУ В СОФИЯ…

Как няма да светят очите ти, цар Самуиле!
Край паметник светят чрез тебе и наште очи…
Жестоката мъст е това на убиеца зъл, на Василиий.
А пред ослепените български воини кой не мълчи!?

Как няма да светят очите и днес, Самуиле!
Позор Василевсът не помнел след Крум в този бой величав…
Че те, византийските копия дълго събирали сили,
да отмъстят и за Плиска, Средец, за Велики Преслав!

Пожертвал си всичко… В живота си нямал и миг за покой…
И днес след хиляда години говори отново кръвта…
Беласица, Струмица, Преспа и Солун след всеки бой
възкръсват при нас и сега, векове след Христа…

Как няма да светят очите! Ще светят. Човек е безсилен
пред страшната гледка на хиляди слепи войнишки очи …
Пред тая зловеща и нечовешка жестока ръка на Василий
сърцето на царя умира и царят - страдалец мълчи…

Да светят! Ще светят очите на царя и днес за онези,
които забравят родина, история, подвиг и път -
и пътя на наши предци, влезли в битките звездни,
за да опазят с очите земите,
за да опазят земите със своята смърт!

9 февруари 2019 г.

ИСТОРИЧЕСКО ОПРАВДАНИЕ

С атентата в църквата „Света Неделя”
свързвали общинския съветник Марко Фридман…
И вината досега и той разделя
с историческия факт - това е видно…

Но у нас и днес, каквото и да стане,
политици връщат тая стара лента.
Левите са в битка и в отбрана
с Премиера,
в общината,
в парламента…

Ако Биков, нежели, пропусне,
Гърневски ще изгърми пред микрофона.
Да си майстор - провокатор е изкуство,
да използваш все един и същи
кървав спомен!

За асфалта, ларгото, за „Ало, Банов!”,
за грабежите, за „Ф - 16″, за бюджета
Марко Фридман е виновен!?
И остана
той единствен контра пример многолетен…

Нов скандал!
Скандали - колко щете!
Опозицията ни напада очевидно…
И отново е виновен, извинете,
обесеният в 25-та
Марко Фридман!?

ДЯДО ЙОЦО ГЛЕДА..

А дефилето
с красотата си остава…
То пак привлича нечии очи…
Швейцария ли ?
Кой ви заблуждава?
Тук хубостта отвсякъде личи…

И Искър покрай него се извива…
Каква безкрайна вечна красота!
Защо обаче с красотата си отива
и няма да се върне младостта!?

И пак отгоре
Дядо Йоцо гледа…
Той вижда и с очите в пълен мрак -
България
през дефилето
си отива
по релсите с последния си влак…

13 февруари 2019 г.

КРАТКА ПОЕМА ЗА ИДИЛИЯТА

Каква идилия!
Какво съжителство в наследство
написа пак историята днес!
Еничарите
са били щастливо детство
в съжителство
между калпак и фес!?

Какво велико щастие -
да имаш
империя Османска в своя бит!
В учебниците -
топъл мирен климат…
Пет века - хепиенд
в балкански вид!?

И Ориента слага бързо отпечатък
и в църквата, забравена в Батак…
И споменът е вероятно доста кратък
с разветия на Шипка наш байряк…

Каква идилия!
И що за тероризъм!?
Дошли тук руси през реката при Свищов…
Объркахме се.
И какво, какво излиза
от тая руско-българска любов !?

Дошли да ни развалят рахатлъка…
И в Сан Стефано да подписват даже мир!?
Хайдутството
е страничка за мъка…
Априлското въстание
е флирт!?

Каква идилия!
И епопея нова
май дядо Вазов ще напише срочно пак
за християните и мюсюлманите основа
на бъдещия европейско-анадолски пакт…

Каква идилия в традициите наши!
А възстановката на битки ще реши:
играта на стражари и апаши
и бунта на гнева да потуши…

Юнаци, край на Чинтулов и Ботев!
И забравете за безчинство и клане!
Но нека съпротивата в живота
е между редовете ви поне!

Това е. Точка,
капитане Петко, братко!
Прощавай за изстраданите дни…
Урокът е в историята кратка
на нови даскали - експерти.
Клас, стани!

Но нека има в твоята тетрадка
и друг урок,
и друго четиво,
защото все пак черните забрадки
от времето остават мнозинство…

Защото има памет.
Памет жива
са монументите, другари, господа!
И на съжителството никак не отива
кръвта, пролята в бой за свобода!

февруари 2019 г.

ПОСЛАНИЕ

В началото е божието слово.
И с божието слово ще умрем…
Родените, за опело готови,
преследват дръзко земния си ден…

Какво ли не в живота им минава!
Какви ли не богатства трупат в брой…
А всъщност тяхна истинска държава
е вечността и вечния покой…

В началото бе словото… А после
числа и сметки влизат в дневния им ред…
А колко му е да живеем просто
като гости…
И да ни стига само здраве и късмет…

Да бъдем по-добри, по-щедри помежду ни
и всеки - за дарителство готов…
Та колко му е ключовите думи
да бъдат просто Вяра и Любов…

ИСТОРИЯ…

Силно любим, силно мразим
с теб Родината, Държавата…
Колко прав е дядо Вазов
и в поеми на забравата!
Кочо,
Левски
и Бенковски,
Караджата,
Шипка,
Ботев,
Братя Жекови,
Раковски
и Паисий
са в живота ни…
Волов в Янтра още плува…
И в Каблешков някой стреля…
С тях поемите пътуват
между нас през март в неделя…
3 март. Мълчим…
И с болка,
че ги няма вече всъщност…
Тръгва нова обиколка в европейската ни къща…

Ех, приятели, не мога да отмина безразлично
тая липса и тревога, клетви, думите изрични.
Идва време на промени. В тях и ние сме, уви!
А в историята стенат куп пропуснати глави…

ЕВРОПРОЦЕДУРИ

ИСТИНАТА СРЕД ПОЛЕТО

Европроцедури
с …чукундури!

СПОРЕД ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Републиката ни е свята и чиста
единствено в реденето на листа…

ВСЕКИ ПЪРВИ Е ВАСИЛ ПЕТЛЕШКОВ…

В това е
политическата драма
на водачите ни:
Сам съм… Други няма.