ТЪКА-ТЪК
ТЪКА-ТЪК
Кварталчето на нашето пътуване
потъваше в небесния покров.
Миришеше на залез, на сбогуване.
И може би на някаква любов.
Солените ти пръсти по прозорците
изрязаха голямо ай ла вю…
Съзнателно поглъщахме на порции
останките от бившето ревю.
Не беше вече роклята ти гладена…
И панталона ми направо - зле.
Аз исках първо ти да се обадиш.
Ала без думи ти ми каза - не.
И тръгна невъзможната история
по оня засекретен телефон.
Излишно е сега със теб да споря
кой даде за събитията тон.
И като всяка поднебесна сага
се завъртяха пак нещата в кръг.
На кончето не му достига тяга.
Подковите му чаткат… тъка-тък.
ГОЛГОТА
Голгота вече има друго име!
Тя почва не от хълм в Ерусалим,
а в Българско, от калните квартали
към пътищата лъскави за Рим.
И тръгнахме - измамени, смутени,
отровени с изписани лъжи.
Излъгани брутално, озлобени,
че на Европа вечно й тежим.
Кого да гоним? Чужди емисари?!
Забулиха червените предци.
Кръстосват нови и кръстосват стари -
по-страшни от предишните - крадци!
Но те са там, на същите етажи
покрити, в афиширания дим.
Сега излъчват ловки репортажи
зад камерите, но със малко грим.
Те няма да си тръгнат, те ще пият
до капка от последната ни кръв.
Сега сковават, после ще набият
във тялото ни жертвения кръст.
24 февруари 2013 г.
