СРЕБЪРЕН ЧАС
ПЪРВИ СНЯГ
Вървим, приютени от снежната вечер.
По мене - снежинки.
По тебе - светулки!
За щипнато време е тази разходка -
снегът като първа любов ни съгрява.
Кръжим, осветени от шеметен блясък,
за кратко сближени по улици бели.
Бленуваме кътче за скришна милувка -
пленени във мрежа от погледи чужди.
Наоколо всичко белее и всичко сияе
от твоите жарки, най-жарки задевки,
от моите жадни, най-жадни зеници. -
Кръжим, окрилени от сребърно щастие…
Снежинка е тази мечта лъчезарна -
тя търси къде да се гушне на завет.
А черната клюка
се пука от завист.
А белият вятър я дебне коварно.
ПЪРТИНА
От улица стръмна и кална
по снежна пъртина аз крачех.
Пък моята диря нахално
дамгосваше тъмни закачки.
Но скоро след мен се избистри,
проблесна от смях тишината,
следите ми станаха чисти. -
Снегът ги изми с белотата си…
Навярно след дългото лутане
и ние ще спрем в чистотата
на нашата първа целувка.
За всичките грешки - отплата.
ЗИМНИ ВИДЕНИЯ
В градината шетат две шарени котки.
И хем са си бели, хем са си черни.
Те - сенки на влюбени ангели бели
и сенки на влюбени дяволи черни -
се галят по котешки палаво плавно
и аз се захласвам по техните ласки…
Дали пък не са те видения странни,
дошли с преродените гени на зебри
от някакви дебри тропични и топли -
леда да разтапят сред нашата зима?
Не припкаме с теб като шарени котки,
но крием в душите си техните нокти.
ПОЛЕДИЦА
Мечтите ми!
Сънуват те шейни неоседлани.
По сънения сняг две катерици шават.
Изгубват се във сребърните клони нависоко -
из небесата чак люлеят погледите ранни!
Оставят долу само бързописни криви стъпки -
подобно автографите на древни философи.
Мечтите ми!
По навик те са ранобудни. По пижами
тръгват те - свободни и наивни. Свежи са!
Но улицата иде с ветровете ежедневни
и пак пресреща ме човешката поледица…
БЯЛА САМОТА
Сняг на славея в гнездото -
островче от шепа сламки
в глогови смълчани клони.
Колко ли надежди помни -
светъл лъч за тъмни нощи?
Колко радости и болки?
И симфонии от песни?..
Празно. Пусто е гнездото. -
А градено е от пъстра обич,
вяра, песен, слънце, радост!
Днес е глухо - гроб забравен.
Тук погребано е шумно ято
трепети пред първи полет
с плахите криле на рожби…
Празно. Грозно е гнездото. -
Зее сляпо - овехтяла шапка
на опърпан просяк-музикант,
пълна с вятър и очакване. -
Песните - далече отлетели.
Само спомени палуват тука. -
Чуй ги: пърхат в тишината!
НЕБЕСНО СИТО
Белеем - ръси ситото снежинки:
в простора - тъмни, долу - бели.
Белеем - тачим беглите секунди,
обречени с очите и душите ни
в земята да потънат като семе.
Белеем - земен ден небето мели
и бързо-бързо цели ни покрива.
Белеем - доживотно черно-бели:
не сребърни коси - а черни чувства
смразяват красотата ни със лед.
Белеем - с пеперуди лекокрили
и с падащи звезди стареем светло.
Белеем - газим в преспите до гуша
и с корените на пшеницата в снега
отново кръговрата си възраждаме.
