ЗИМНА ПЕСЕН
ЗИМНА ПЕСЕН
Вятърът шушне в горите,
лед в планината трещи,
спи ми ти, малко момиче,
с ведри зелени очи.
Спи и сънувай в нощите,
пълни със ведрост и сняг,
как във полята зарити
малки кокичета спят.
С пролет в очите зелени,
с бели и чисти була,
спят те и чакат смирено
своята мащеха зла.
Стане ли рано сърдита
и ги прокуди по мрак,
те ще загинат, зарити
в скрежа и синия сняг;
те ще загинат самички,
и ще угаснат във страх
малките живи очички,
с младата пролет във тях.
Скреж се люлее в горите,
лед в планината трещи,
спи ми ти, малко момиче,
с ведри зелени очи.
——————————
сп. „Венец”, кн. 3, 1934 г.
РОЖДЕСТВО
Млада Бога се роди,
грейте, сребърни звезди,
пейте, румени деца,
пейте с весели сърца!
Бог изгрява като ден,
Бог отново е роден -
Той роди се във нощта
сред бездомните в света.
Той е беден като тях -
приближете го без страх.
Той дошъл е в тоя свят
да посее благодат,
да посей надлъж и шир
сговор, светлина и мир,
и с любов да утеши
безнадеждните души.
——————————
сп. „Венец”, кн. 3, 1934 г.
ХРАМ
Снегът е вече спомен,
потънал във нощта,
и, сякаш храм огромен,
блести сега света.
Във булчински премени
дърветата трептят
и нивите зелени
са чуден Божи път.
По тоя път безбрежен,
родили се едва,
мълвят молитви нежни
безбройни същества.
И птиците, в тревога,
летят и ронят цвят
и славят с песен Бога
и ясния му свят.
——————————
сп. „Венец”, кн. 7, 1935 г.
