СВЕТЛИНА

Стефан Поптонев

СВЕТЛИНА

Зелено съмване ме буди,
отново почва божи ден.
Той може да не носи чудо,
но той за нас е отреден -
от утрото до следващ залез,
след който ще се мръкне пак.

И само ти,
ръка простряла,
ще светиш в падналия мрак…

1992


МЕЖДУ ЗЕМЯТА И НЕБЕТО

Между земята и небето
едно дърво
расте
в полето.

Отвсякъде го бие вятър -
едно гнездо
му е приятел.

Люлее младите върхари
и с корена си разговаря.

Между земята и небето
дърво самотно
сред полето…

1992


НЕЖНОСТ

Отминали години,
като пясък
изтекли между пръстите -
така,
че в шепата ми свети само блясък
от нежността на твоята ръка…

1992