Милена Обретенова

Много важно за мен събитие. Много важна дама с много важен тон обявява, че няма да назовава нито годината, нито мястото ми на раждане. Добронамерена е. Като същество от женски пол, жегвам се от намека за годините ми. Намека за рожденото място обаче не разбирам. Ах, ами да! Първо дете на млад офицер, родена съм в поредния гарнизон, в малко селце на българо-турската граница - факт от биографията ми, върху който не се замислям. Просто факт. Аз може и да не се замислям, но много важната дама ме заклеймява: селянка!
Разтърсвам се обаче за биографията на много важната дама: от селско семейство, родена на село, живее на село, но „прескача” до града на работа. Ясноооо!
Много добра моя приятелка. Много добронамерено ме успокоява по този повод: „И аз като теб съм родена на село!”; „Виж обаче какво сме постигнали - и двете сме учили в чужбина!”
Е, все пак приятелката си е приятелка: добродушно ме поставя под общ знаменател със себе си, макар да нямам нейния неизлечим руски акцент - някакси не съм успяла да го придобия за цели осем семестъра. Е, за разлика от нея, поне падежите съм научила…
Зная обаче, че в автобиографията си като място на раждане пише град, макар цели поколения от рода й да си живеят в едно и също село. Добронамарена е, след като съм разкрила, че един семестър специализация брои за образование в Русия.
Две много успешни дами. С амбиции за перфектни биографии. Ала биографията си е биография. Ще поприкрием обаче своята в частта, която ни комплексира, чрез познатата отбрана под формата на атака. Комплексарски триумф - не ни става по-добре, но пък на Вуте гарантирано му е зле.
Ох, добродушки мили, защо ли изведнъж си спомням за адаша ви Душко? За мерака за интегриране в града. И за начина… И как да не изпитам порива да поразсъждавам ала Иван Хаджийски? За оня непреодолим копнеж по тиквата…
Две успешни дами с желанието да избягат от селото…
Две успешни дами. Със селото в себе си.
… А на село се гледат бостани. А най-голямото на бостана е тиквата. Елементарна логика: най-голямото постижение на село е тиквата! Моята тиква, не на съседа или на някой друг, моята, независимо от сорта дори! Няма и да погледна неговата тиква! Съвет да поискам - абсурд! Сам, като баба и дядо, като прабаба и прадядо, като… Сам! Сам си отгледах тиквата. Красота! Същият сорт! На същия бостан в моето село!…
Как да не разсъждавам ала Хаджийски?! На фона на вторачените в тиквата дори шопите с афоризма за Витоша и Искъро ми звучат философски-патриотично…
Две успешни дами с желанието да изгонят селото от себе си… Ала горди всяка със своята тиква.
Две успешни дами. Със селото в себе си. Присмиващи се на чуждите тикви.
… Ще метнем тиквата във фурната - като баба и дядо, като прабаба и прадядо, като… Ще изпечем и семките и ще се забавляваме по късна доба край огнището - като баба и дядо, като пра-…
Две успешни дами - със собствения си потомствен сорт тикви.
Съседите? Какво, да не би да са отгледали тикви?…
Две много важни дами. Добронамерени. Добродушки - същински Душки! Казват, че съм селянка. Е, какво да се прави? Отивам да си купя тиква. А напролет - може би иновация: бостан под терасата на градския панел…

1.07.2017