Лозан Такев

Няма никакво съмнение, че се полагат изключителни усилия да се отдалечаваме непрекъснато от националните си корени и изконни ценности… Нали гледахте откриването на Европейската столица на културата в Пловдив!

И Кулата, и ефекта от измишльотините на чуждите сценаристи подсказват как не вече трябва нищо българско да има в тези ритуали. Не става и въпрос за похарчените средства дори.

Сега се демонтира „Бронзовата” простотия , която с дни вися насред града ни да ни пълни очите и душите с „естетика”!? И не знам защо се наричаше и къща на всичко отгоре…

На нейно място идвал 12-метровият „Човек” - телевизор - модулна стоманена конструкция с led екрани и не знам си какви изображения и илюстрации.

Това е явно поредната измишльотина, може би пак европейска или евроатлантическа, която ще внушава отново нова съвременна визия за света, ново поведение по нашите земи, представете си…

Толкова ли вече са изчерпани родните автентични и наследствени сюжети и потребности, та бързаме да внушим ново светоусещане!

Защо никому не хрумва необходимостта от връщане за миг макар към българския корен! Защо не извадим на площада и с интерактивните видеосистеми образите на цар Самуил, на останалите царе - на Симеон Велики, Тервел, Кубрат, Омуртаг, на Борис Първи, на братята Кирил и Методий и учениците им…

Нали не сме прекалили с показването им в българското училище, та там вече почти неглижират и даже преустановяват уроци за капитан Петко Войвода, за Априлското въстание, Баташкото клане, а задраскват думичките иго, робство, даже и османското присъствие като се настанява понятието „съжителство”…

И вече ще има съжителство и сближаване на Шипка, в църквата в Батак, по пътя към София, около бесилото „там някъде край София” и останалите вече не много останали общи места с българската история и памет…

И в това съжителство все повече ще избледнява образа на дядо Иван, разбира се, което е също приоритет в евроатлантическите послания.

Защото някои български политици получават обриви при изричането на думата Русия и тя е само повод да отричаме и минало, и настояще в наше време.

Явно, налага се нова трактовка на памет и минало.

Вече „О, минало незабравимо, о, пресвещени старини…” отива в друга посока - в посоката на минало забравено и забравимо.

Време е за нови послания - евроатлантически, както се казва постоянно, особено преди и след поредните молитвени закуски на някои уж български политици, физкултурници и патриоти…