Иван Карадачки

МЕЖДУ ДВА ВЕКА

Пресявам живота си упорито,
тъй както у нас е прието:
брашната - през сито,
лещата - през решето!…

ВСЕВЕЧНИЯТ КРЪГ

Презря есента и внезапно разголи
гърди, а полите й вятър развя -
и грейнаха стройни бедра на топли,
до глезен нагазили в суха трева.

Дървета и ниви - докрай се раздали -
пируват в прощалните нощи и дни,
но чуват: виелици вият! Беда ли
вещаят им пак? Господи, помогни!

Всевечният път на живота е сключен,
но в тайна заченат е новият плод!
Аз зная, че всичко това ще се случи
и в нашия малък човешки живот.