Людмил Симеонов

ДУНАВСКО ХОРО

На маестро Дико Илиев

И пак звучи хорото, във което
бушува българска душа и страст!
Със лудо „Дунавско хоро” в сърцето
минавам през годините си аз.
Това е моето хоро! Това е
най-истинският ритъм на кръвта!
Когато българинът заиграе,
във жилите му заиграва тя!
От стъпките му буйни оживяват
и ветрове, и вейки, и треви,
и сякаш трус земята разлюлява!
…С това хоро животът ни върви
през изпитни, до днес неизброими,
в щастливи и във смутни часове…
Ще го играем, докато ни има
и българи додето се зовем!

СПОМЕН ЗА ЧОВЕКА

Той е човекът, който разговаря
със облаците, с вятъра, с пръстта.
За птиците сърцето си разтваря -
единствено убежище за тях.

Той вае чудеса от проста глина
и съживява камъка дори,
потрябва ли - от пепелта изстинала
той ще изтръгне няколко искри.

А този свят крещи по стадиони,
певци естрадни аплодира с бяс…
Все някога навярно ще си спомним
какъв човек живееше сред нас.