Румяна Раднева

УТРИН НАД КАМЕН ДЯЛ

Колко утрини тичах към теб босонога
лицето да плисна със първи лъчи,
от гордия връх със златиста корона
воала опалов да вдигна в зори.

Танцуваща с горския дух самодива,
с изгарящи устни роса да отпия,
стрък слънчево биле във пазва да скрия,
с нозе изподрани през храсти, треви
зората да срещна с раздиплени
волни коси…

МЕЧТА

Като нечакан, странен метеор
в живота ти преминах.
Белязах го за миг
с незабравима, светла диря -
дори да изгори не стигна време
една мечта - комета бяла
и само със опашката си -
в злато цяла - със звезден прах
небето ти обсипа…
Нима това ти стига?…

ЗВЕЗДЕН ПРАХ

Измислица ли беше твоят блян
или пък аз - отчаяна наивница?
На колене пред Храма спрях
и молех Бог със сълзи във очите
да бъда с теб във нощи сини
и в утрини златисти…

Но ти остана скрит и ням
във диплите на тайната забулена.
Във шепите си дълго пазех
твоя дъх смълчан,
додето пръсна се
на звезден прах от бурите…

БРАШНО СЪС ТРИЦИ

Да бях замесена
с брашно със трици,
в жаравата да съм изпечена,
да паря зъби и езици.
Да свърна пъргава през къра
пред смаяни завистници
и като пендара бяла
да се търколя пред прага -
тъй топла, медена, задъхана,
ръцете ти да паря дъхава,
да грейнат със искри от огъня
и твоите зеници!

Де това брашно -
брашно със трици?