Петър Ванчев

Из „Приказки за едно евро”

Г-н Келепир Градинаров едновременно бе предприемчив земеделец и отличен математик. На всички е известно, че „две плюс две” винаги е равно на четири. Но градинарят-математик можеше да направи така, че „две плюс две” да е равно на… пет!
„Това е невъзможно!” - ще каже всеки, който има поне тройка по математика и ще сгреши, защото още в Градинарското училище Главният учител даваше по четири луковици от лалета на учениците да ги засадят. След време на всички поникваха по четири лалета, а на малкия Келепир - Пет, защото той внимателно разрязваше най-голямата луковица, обработваше отрязаното с восък , за да не загние и така четирите луковици ставаха пет, а от тях разцъфтяваха пет лалета. Да, сечеше му „пипето” на Келепира, защото за всеки човек, когато порасне, е много важно от Четири неща да прави Пет. След това по-лесно от Пет неща стават Шест, от Шест - Седем и т.н. до Един Милион, че и повече. А Келепир Градинаров обичаше големите неща.
Когато порасна достатъчно и реши да се задоми, той имаше две подходящи съседки на село. „Две съседки - две кокетки!” - както се пее в един шлагер от времето на моите родители. Само че едната от тях имаше два акра земя, а другата - двайсет! Естествено Келепира се ожени за двайсетте акра земя. Щом се ожени, той си каза: „Ако имаме едно дете, аз ще имам един помощник в градинарството. Но ако имаме десет деца - ще имам десет помощници, няма да наемам работници и ще спестя много пари. Освен това като истински патриот, ще помогна за разрешаването на демографската криза у нас.”
Речено - сторено. Жената на Келепира му роди десет деца - седем синове патриоти и три дъщери патриотки.
„Тюх, да му се не види!” - кахъреше се той за момичетата: - Защо не бяха и те момчета!” За момичетата, щеш не щеш, трябва да отделиш зестра. А зестрата е като да бъркаш в чувал с брашно. Щом гребнеш веднъж - намалява, щом гребнеш втори и трети път - съвсем. Не дай си, Боже, да имаш повече дъщери при тая инфлация! Скоро ще видиш дъното на чувала и няма да остане брашно дори за една палачинка в къщи. ”
Ето такива „брашнени” мисли се въртяха в главата на градинаря-математик. И тъй като имаше голямо семейство, той реши да направи една голяма и красива градина. Но да не си помислите случайно за прекрасните лалета от ученическите му години. „О, лалетата са красиви! - казваше градинарят. - Но можеш ли да ядеш от Красотата им така, както градинските охлюви, пасат треволяци? - Не можеш. Съвсем друго е да засадиш някое дърво, което дава плод. Например ЧЕРЕШИ! Всяко черешово дърво от сой след третата си година дава по СТО, а понякога и над СТО килограма череши. Ако един килограм от тях струват три евро, то от едно дърво аз ще получа триста евро. Ако имам хиляда черешови дървета… Не, ако имам три хиляди - ще получа не по-малко от деветстотин хиляди евро. При добра реколта ще стана МИЛИОНЕР. А да си милионер е нещо съвсем различно от НЕ милионерите, които работят за Тоя дето духа, защото Вятърът винаги отвява безпаричната човешка плява в някое кьоше на живота.”
Всъщност Първата мечта на г-н Келепир Градинаров бе да стане богат. Когато бе съвсем малък и празнуваше поредния си рожден ден, той не искаше подаръци от своите роднини и приятели, а ПАРИ в брой, защото от дядо си знаеше, че „кешовото щастие” е най-доброто за всеки човек. Въобще Келепира си бе един малък български Айнщайн от глава до пети. Той дори умишлено закъсня един ден с раждането си, само и само да бъде зодия „Лъв”, защото е известно, че Лъвовете изяждат всеки, който се изпречи на пътя им… Да, г-н Келепир Градинаров бе по Големите неща в живота! Така дойде и до идеята си за Голямата овощна градина.
Върху имота на жена си, той засади ТРИ ХИЛЯДИ черешови дървета. Едни от тях бяха ранозрейни, други - къснозрейни череши, защото градинарят прецени, че ще е по-добре черешите да се берат в различно време. Освен това, за да могат да се опрашват дърветата, той достави различни сортове: една четвърт - китайски череши, втора четвърт италиански, трета - унгарски. Но най-хубавият сорт бе последната четвърт с череши - онези, които агрономите у нас наричат „Биволско око”.
Аз съм ял от тях и си облизвах пръстите през моето детство, но това бе доста отдавна, преди да вкусим от днешните череши - подобни плодове, които всъщност са джанки по същност във формата на череши. Все пак мнозина още помнят онзи характерен вкус, защото черните череши „Биволско око” бяха големи почти колкото една средна синя слива и хората се надпреварваха да ги купуват по цели касети… Точно така - по цели касети! Ето как трябваше да продава черешите си г-н Келепир Градинаров. Какво ще ми теглите по един-два килограма? Грабвай касетата и - това е!
И той засади своите три хиляди черешови дръвчета, опаса ги с бодлива тел, за да не влизат разни келепирджии. Ора, пръска, ряза - две години и на третата - те започнаха да дават прекрасни виолетово-черни череши. Е, веднага не дадоха по сто килограма, но отначало по десет-двайсет, после по четиридесет-петдесет, а след това някои стигнаха сто килограма… А седемте му момчета-патриоти и трите момичета-патриотки сами обираха всичките три хиляди череши и пръстите им ставаха катранено-черни, но така спестяваха на баща си много пари. Отначало нещата вървяха добре. На петата година, точно когато черешите завързаха, откъм Северната планина връхлетя ураган. Келепир Градинаров бе изчислил предварително каква ще е печалбата от цялата реколта и според неговите сметки най-после той щеше да стане милионер, първият черешов милионер в Страната на Ограничените възможности. (Защото, както знаете, има и друга страна, където Възможностите са НЕограничени, но предимно по наследство за някои хора…) Да, в прецизните си сметки градинарят-математик бе подценил предупрежденията на синоптиците, а за да спести пари, не направи и застраховка. За нещастие точно тогава дойде Ураганът и обрули всички зелени сливи, зелени череши, джанки, кайсии и праскови наоколо. Тук-там остана по някой плод, сякаш да се знае от какъв вид е дървото. Така много земеделски производители бяха разорени от онзи Ураган. Все пак Келепир Градинаров извади късмет. Една от черешовите му градини бе на по-затулено място. Ураганният вятър само премина над нея, разлюля клоните й, но там черешите оцеляха.
Така в цялата страна в края на месец май и в началото на месец юни единствено оцелелите череши останаха при Келепир Градинаров. До този момент той продаваше своите плодове по три евро за килограм на търговците, но при създалите се обстоятелства, поиска четири евро. Търговците замърмориха, но все пак изкупиха първата партида с ранни череши.
На втората седмица градинарят поиска Пет евро за килограм, а на Третата - понеже бе останал само сортът „Биволско око”, той поиска Десет евро за един килограм череши. Търговците му обявиха СТАЧКА и си тръгнаха.
„Къде се е видяло - ще речете - търговците да стачкуват?” Но точно така стана - най-хубавите, най-великолепните и най-прекрасните череши останаха НЕпродадени. Келепира извика: “Щете не щете, пак ще дойдете тук!” Но мина ден, минаха два, минаха три дни - никой не дойде. Черешите „Биволско око” започнаха да увяхват. А човек трябва да знае, че всеки плод губи десет-петнайсет процента от теглото си, ако не се продаде навреме. Все пак дойдоха нови търговци и поискаха от градинаря да намали цената, но той бе непреклонен: „Как ще намаля цената на най-хубавите, най-великолепните и най-прекрасните си череши? От тях самата английска Кралица яде, яде и не можа да се наяде…”
Келепир Градинаров добре си правеше реклама със самата английската Кралица. Но понеже винаги бързо продаваше своите прекрасни череши, той нямаше хладилен склад. Всъщност изграждането му щеше да струва твърде много, а градинарят обичаше предимно да получава пари и адски мразеше да дава. Неговият девиз бе: „Плащай в краен случай! Ако можеш - и не плащай!” Впрочем това е девизът на много от богатите хора в Страната на Ограничените възможности. И те затова са богати, защото гледат да вземат колкото се може повече от другите и да дадат колкото се може по-малко от себе си…
Но скоро над щайгите с прекрасен плод започнаха да се въртят рояци мухи. А не обраните череши станаха лесна плячка на враните, косовете, свраките, врабците и синигерите, които на ята долитаха неканени. За да не плаща на пазач, Келепира бе оборудвал оградата си с електронен пастир, бе сложил сламени плашила с военни фуражки и звънци, разлюлявани от вятъра. Но птиците бяха свикнали с тези плашила в прокъсани военни униформи от времето на Варшавския договор и спокойно кацаха по пагоните на сламените офицери, сержанти и войници и дори си правеха снимки с тях…
Да, г-н Келепир Градинаров, който бе отличен математик, този път се видя в чудо. „Продай черешите на по-ниска цена!” - казаха децата му, но той мълчеше. Беше изчислил, че ако не ги продаде на определената от него цена, няма да стане милионер. А той толкова искаше да спечели Първия личен милион в живота си, след това Втория личен милион, Третия милион и така до края на Галактиката с черешови дървета …
Измина цяла седмица и синьо-черните череши замирисаха на вкиснато. Тогава дойде един собственик на селска ракиджийница и поиска да направи от тях черешова ракия. Ще не ще, градинарят продаде най-хубавите си череши. Но не по Десет, не по Пет, дори не по Едно евро, а по Половин евро за килограм череши „Биволско око”.
За пръв път Келепир Градинаров, който знаеше как да стори така, че „две плюс две” да е равно на Пет, не можа да си направи сметката и Банката, от която бе взел голям кредит, стана собственик на неговата Голяма черешова градина с електронен пастир и сламени плашила…
А вие, които четете приказки в този НЕ приказен свят, ако искате да си хапнете от най-сладките череши, без да давате по пет или по десет евро за килограм, най-добре е сами да посадите по едно дръвче. След три години ще берете от него, а след петата - ще правите компоти и сладко от череши, колкото щете! Вечер пък, когато погледнете към Луната, дори да има облаци, тя ще ви намига като голямо Биволско око сред „Кумовата слама”.