Иван Миланов

Мнозина отблизо познаваме творчеството на Георги Майоров през годините. Всички с право оценяваме неговата любов към нашето историческо наследство, заложена в сюжетите на повестта ,,Няма връщане”, романа ,,Наследниците на цар Самуил”, публицистиката на Борис Дрангов и др.

Познаваме и неговото белетристично перо в сборника със скандални разкази ,,Тайните изкушения на Кукувица”, ,,Генералитет за портрет”, романа ,,Дерибеи”. Ще добавя и литературната критика под заглавие ,,Четвъртото измерение”.

Сега изненадващо журналистът и писателят ни поднася новата книга със загадъчното заглавие ,,Смигващи енигми” (2018). Явно, той е луд по решаването на кръстословици, което е и моя слабост, но не до такава степен, че да напиша книга. А той се е нагърбил с тази необичайна и неблагодарна тема. Явно, познава добре енигматиката и критиката му се основава на дългогодишни наблюдения и богати познания в тази област. Истина е!

През 90-те години на ХХ век списва най-реномираните енигматични издания ,,360 забавни минути”, ,,Забавен експрес”, ,,ГаБЕ” (Галерия български енигматици), ,,Скандил Българан” и други.

Тази сфера на културата му е до болка позната. Затова прави първи и успешен опит у нас да разшифрова същността на енигматиката като публицистичен жанр в българската литература, видовете енигми, методиката за съставяне, съществените слабости, които се допускат от авторите.

Считам за голямо постижение също, че е направил паралел на нашата енигматика с тази на държави като Германия, Австрия, Унгария, Англия, катунарството ни по енигматиката на Скандинавските страни, Япония и САЩ. Те може да са малко по-напред от нас, но не сме зад тях, а ги изпреварваме по броя на струпаните кръстословици на глава от нашето население.

Предимство на автора е и личното му познанство с изявени майстори на черно-белите квадрати като Тодор Атанасов, Христо Йорев, Страхил Николов, Константин Ропотамски и много други, чиито спомени и преживявания е включил в книгата си, с което повишава нейната автентичност. Също и уникалния опит на издателство ,,Булгарика”, което е давало хляб на десетки видни творци-енигматици като Стоян Бимбалов, Методи Керелезов, Живко Данданов, Цветан Спасов, Минчо Кирилов, Витан Барашки, Руси Драгомански, Евстати Цолов, Иван Иванов и много, много други.

В днешния бум на енигматиката под заглавието ,,Брумеловски отскок” прави задълбочен анализ на доброто и грешките в списването на ребусите във вестниците ,,24 часа” и ,,Клуб 100″ на ,,Медийна група България”, на ,,Телеграф” и ,,Монитор” на ,,Нова българска медийна група”, на ,,Труд” и ,,Жълт труд”, на ,,Ретро”, ,,Над 55″, ,,Сега”, ,,Стандарт”, ,,Пенсионери”, ,,Здраве за всички”, ,,Дума”, ,,Таблоид” и многото специализирани издания за енигматика на русенския издател ,,Захлас”. А това е огромен труд.

Смазваща е социалната му критика. Тук Георги Майоров е несравним. Словесната му стихия помита всичко пред себе си - издателства и телевизии, партии и правителства. С пародиране изкусно критикува някои наши видни политици, които сътвориха най-умопомрачаващите енигми в нашата най-бедна в цяла Европа държава като Свирчо Глухонемов, Иванчо Приджобиев, Александър Десятков, Весел Методиев, Иван Блейков, Пиер Бояджи, Евгени Бакърджиоглу, Богомил Бонбонев, Мургавей Гадев и десетки други народни избранници и богопомазаници.

Маскиран зад тази звучна и полупозната дума ,,енигма”, авторът с неподражаем сарказъм облива нашите политици, които хич не се напъват и нямат намерение да решат тази заплетена енигма, проточилия се десетилетия така наречен ,,преход”, който ,,не можа да проходи” и до днес.

За да се убедим в неговия рентгенов поглед, достатъчно е да прочетем заглавията: ,,Масовото решаване на кръстословици в държавата води до национална катастрофа”, ,,Конкуренцията”, ,,Глухите букви” - ,,глухонеми” за авторите”, ,,Лаици правят парици” ,,Клониране на дяволи…” ,,Гладко Бягане на гладно”, ,,Синоптична разгадка ,,Водолей 2000″, ,,Щраусите - хит на българската фауна” и т.н.

Книгата е факт и не е отправена само към творците на енигми по страниците на вестници и списания, но е и покана към всички - да вникнем в яростните послания на автора, който прави успешен опит да разшифрова сложната и заплетена енигма в нашето уж демократично общество.

Разобличава плагиатите и некадърниците, хвали талантливите и енциклопедистите, препоръчва на стотиците хиляди любители на ребусите да не прекъсват тази занимателна и чудесна гимнастика на ума, защото тя преди всички повишава нашата обща култура.