Денчо Владимиров

Кому пречи социалистическа Венецуела?

„Всичко си има Венецуела, на първо място е в света по запаси от нефт, богата е на газ, злато, диаманти, на всички видове минерали и полезни изкопаеми в земята си, всичко си има - само едно няма от години - СПОКОЙСТВИЕ!” - така образно представи през 2017 година портрета на днешна Венецуела на среща с пловдивското гражданство завърналият се от Каракас, от форума на Световния ден „Всички сме Венецуела”, инж. Виктор Простов, ръководител на пловдивския филиал на Асоциацията „България -Венецуела”.

Срещата в Дома на културата „Борис Хистов” бе посветена на важна дата от националния календар на Страната на вечната пролет - Денят на индианската съпротива срещу нашествениците.

В топлата среща на солидарност с народа на Венецуела участва и Нейно Превъзходителство професор Ориета Капони, посланик на Венецуела в България.

Показан бе документалният филм на талантливата българска журналистка за латиноамериканската страна Къдринка Къдринова.

А после пред пловдивчани говори и посланичката, която отгърна спуснатата от години информационна завеса за истинското положение в страната на Симон Боливар.

Хората получиха информация „от първа ръка”, информация, която обидно се крие от българския народ и общественост.

Да сте прочели някъде например, че във Венецуела образованието - основно, средно, висше - е безплатно? Че във Венецуела и здравеопазването е безплатно? Че по плана на Уго Чавес за застрояване на 3 милиона социални жилища за семейства още тогава, през лятото на 2017-та, са били построени вече над 2 милиона със солидарно участие на руски, белоруски и китайски строители, архитекти, инженери? А заедно с това от години в тази страна се и изпълнява уникалната в глобален мащаб програма на Уго Чавес за реална борба с бедността?

Да сте прочели някъде в медийното пространство, че 70 на сто от брутния вътрешен продукт на социалистическата страна в сърцето на Латинска Америка отива за социални нужди? Не сте, разбира се. Защото и в България вече от три десетилетия сравненията сочат друго.

Е, ясно е тогава защо тази социална държава пречи като пример за бъдещето на континента, а и на света. Пречи на империалистическите и олигархични интереси. И все така е лакомо късче за глобалните хищници отблизо и далеч.

Затова този народ, прогонил от времето на Симон Боливар испанските нашественици, сега е принуден да продължава борбата срещу новите нашественици, предвождани от Съединените американски щати, наложили на страната пълна блокада, постоянно инспирирани метежи, саботажи, „революции”.

Но борбата на венецуелският народ срещу нашествениците не е обречена въпреки всичко, защото младежта в страната в големия си процент поддържа Чавизма, чиято доктрина се състои от три стълба: Отстояване на националния суверинитет, Отстояване на мира, Изграждане на общество на социалната справедливост.

Чудно ли е тогава, че тази доктрина се подкрепя така горещо и от местните индиански общности?

В това е феноменът на революцията на Чавес и неговите съратници като избрания законно от народа президент Николас Мадуро…

И затова сега така се свиха от болка сърцата на пловдивчани, присъствали на срещата през 2017-та година, посветена на Венецуела и на нейната борба с нашествениците още от Колумбово време.

Още е жив споменът за саморазправата на империализма със социалистическото правителство на Салвадор Алиенде, с намесата му за „завоя вдясно” на Бразилия и в ред още латиноамерикански страни, чилийската хунта никога няма да се отърве от всеобщото презрение за счупените ръце на китариста и певеца Виктор Хара и зловещото му убийство от „демократите” на Пиночет…

Ще се повтори ли тази кървава история и в Страната на вечната пролет и как ще завърши проявената „солидарност” от олигархията по света със самопровъзгласилия се без изборна победа „нов президент”?

Може би пак ще слушаме и ще четем за удавената с кръв надежда за човешки живот и в тази страна, за изтезания и варварства, на които трибузестите господа олигарси по света солидарно ще ръкопляскат?

Сега не по-малко имаме гневно право да запитаме като героя от Лайпцигския процес през 30-те години на миналия век:

„В коя част на света, напарфюмирани лицемерни дами и господа, империализмът не е див и варварски?”