ОТГЪРМЯ, ОТЕХТЯ
ОТГЪРМЯ, ОТЕХТЯ
Отгърмя, отехтя, отръмя
и денят зографиса
седмобагрено чудо между два кипариса.
И полека потръгна градчето
да си сръбне по ведро кафето.
И прозвъннаха в тихото нейде стотинки,
подир тях се търкулна и плаха.
Нещо си шепнеха весели стринки,
а мъжете мълчаха.
Изпод масите идеше здрачът,
тишина придойде и настъпи тъмница.
А луната дойде. Като бяла погача.
Не остана от нея дори трошица.
И запя хорът на вехтошарите (извън сценария):
Да живее и крепне България!
ОТ НИКОТИН…
От никотин и спирт нагарча
душата ми недотерзана.
Знам, дните си напразно харча -
нали все пак ще вра в казана.
Омръзна ми, панелна стряха,
ти, временце безотговорно.
И тялото изсъхна - прахан,
догаря и дими нагоре.
Достига то луната обла,
а тя дано да го приема.
Знам, аз ще се превърна в облак
и ще ръмя над чернозема.
Полето ще блести в зелено -
пито, платено …
СТОН
На времето от пропастта бездънна
любовен стон в душите наши кънна
и възкреси достойнство, чест и знаме,
и възвиси пак родовата памет.
Все от високо той предупреждава:
Земята българска не се продава!
Ще се надигнат костите сърдити
на нашите бащи и на дедите,
погинали край Ахелой и Драва:
Земята българска на чужд не се продава!
В ОГНИЩЕТО
В огнището на спомените пак ровичкам,
дано за сетен път се стопля цял.
А през дима на дните идва всичко,
което съм видял и преживял.
Но то защо е май половинчато,
към другата страна все няма път и брод.
А щом отмина циганското лято,
щом не остана вече нищо свято,
ще си мълчи ли бедният народ.
БОЖЕ МОЙ
Боже мой, мой Господи невъзможен,
Ти, който щедро си ме наспорил,
с нищета и с талантец да се тревожа,
преобрази по света всеки образ унил.
Всичко от мене до шушка вземи,
но очите ми за ден остави.
Искам да видя дъждец как ръми,
орница как дими.
Нека да имам ръце, да прегръщам,
огън да стъкам, да разгръщам
книга,
памет ми остави, да ми връща
радост и мъка…
Това ми стига.
ЗАСПАХА МИСЛИТЕ
Заспаха мислите, а с тях и думите заспаха,
сърцето само пак забавя ритъм.
А вътре в мене дращят тревога и уплаха,
беснеят до насита.
И в утрешната нощ това ще се повтори
с познати силуети вдън здрачната алея.
Все пак на съмване очи притворих,
на сън поне възтихо да попея.
