Наталия Лясковская

превод: Диана Павлова

Славеят на рождественските песни, преподобният Роман Сладкопевец е роден през V век в сирийския град Емес. Преселвайки се в Константинопол, станал клисар в храма на света София. Нощем преподобният се уединявал за молитва в полето или в извънградския Влахеренски храм. Свети Роман нямал дарба за четене или пеене. Веднъж, в навечерието на Рождество Христово, той четял акатиста, но така лошо, че го сменил друг четец, а клириците осмели Роман. Натъженият юноша дълго се молил пред иконата на Пресвета Богородица. През нощта, на сън, Майката Божия се явила на светеца и, подавайки му свитък, “кондактион” на гръцки, заповядала да го изяде. Така преподобният Роман получил не само дар да разбира книгите, но и да съчинява и изпълнява църковни песнопения. До самата си кончина, която настъпила около 556 година, преподобният дякон Роман Сладкопевец съставил хиляди песнопения, с много от които християните и до днес прославят Бога.
Разбирам, че до известна степен би било дързост да се счита, че йеромонах Роман, наш съвременник, чиито песни са добре известни на много и много хора, е пряк продължител на святото дело на преподобния Роман. Дързост, която не би се понравила и на самия отец Роман – той е човек скромен, смиряващ се. И все пак ми се струва, че духовната връзка между тези двама души е неоспорима, и с мен ще се съгласи всеки, който поне веднъж е чувал проникващия в душата глас на йеромонах Роман. Така и аз, чувайки негов запис, първоначално в навалицата, сред уличния шум, от нечий отворен прозорец, веднага потръпнах, забравих всичко наоколо… А след няколко години, като съставител на антология “Руска поезия. ХХ век”, започнах да издирвам самия отец Роман, за да взема негови стихове. Запознах се с Елена Кваскова, режисьор на документални филми, която през 1988 г. беше заснела първия филм за него. Елена станала не само духовна дъщеря на отец Роман, но и първият издател на неговата касета и плоча в Екатеринбург, албумът “Ще разтворя Светия Псалтир…”, през 88-89-та година.
Въпреки че сам често казва, че Александър Матюшин – това е светското му име – и йеромонах Роман са различни хора, малко е известно и за единия, и за другия. Александър Иванович Матюшин е роден през 1954 г. в Рябчевск, неголямо село в Брянска област, Трубчевски район. Трубчевски район са изконните земи на князете Трубецки, но не само князе – оттам е родом самият Боян – певецът от “Слово за полка на Игор”. Може би също духовно свързан с Роман Сладкопевец, както и отец Роман, който може би е един от далечните потомци на Боян.
Майката на Саша, Зоя Николаевна Матюшина, работила като учителка в училището. Елена Кваскова си спомня за нея: „Когато тя не беше още монахиня, обичаше да разказва, и всичко така образно, живо. Аз, казва, преподавах на децата в училище биология, внушавах им, че сме произлезли от световния океан, инфузории някакви, от калта, после от някъде се взели маймуните и някак се превърнали в хора! Сега като си помисля: Какви глупости, как не ми изсъхна езикът, прости ми, Господи!..” След смъртта на мъжа си Зоя Николаевна станала монахиня в Печора, купила си там къщичка и живяла заедно със сестрата на о. Роман и нейните две деца, от които Вика, по-голямата, станала послушница пак там, в Полоцкия манастир. Самата Зоя Николаевна, в монашеството Зосима, починала през 1994 година. Александър завършил училище, тогава вече пишел стихове, но не ги показвал на никого: нивото на районния вестник не го устройвало, а къде и към кого да се обърне, не знаел. После учил в университета в Елиста, сам преподавал в училище. През 1983 година приел монашеско пострижение, а през 1985 бил ръкоположен в йеромонах. Но в Киев не можал да се приспособи – владиката Йонатан, сам необикновена личност, човек с разностранни дарби, композитор на духовна музика, видимо се опитал по някакъв начин да повлияе върху творчеството на подчинения му монах. Не било постигнато взаимно разбиране и отец Роман напуснал. Впрочем, когато в следствие на разкола в църквата Йонатан пострадал от тогавашния митрополит на Киев Филарет, бил изпратен в Черновци и се намирал в силна нужда, о. Роман, случайно срещайки го на улицата, забравил предишните им недоразумения, подкрепил го, помогнал му… Но за това той спомена само веднъж, неохотно, между другото.
После о. Роман служил в една от енориите на Псковска област, в Кярово, възстановявал заедно с о. Михаил тамошната църква, помагал в строежа на новата, съчинявал. Имало в живота му и тежък болничен период – зимата на 1990-та, когато лекарите предвиждали смъртта му. „Скръбен дом, скръбен дом, на Нева стоиш самотен, на Нева стоиш бездомен” – пише той за онова време, и още: „Не с вода се мих, а с кръв, падна ми се дял такъв”. Но Господ помилвал своя раб Роман, животът продължавал.
През 1992 г. на Великден йеромонах Роман, грижейки се за една от своите духовни дъщери, която по-късно се подстригала за монахиня, прекарал известно време в Йерусалим. След завръщането си, задълго се затворил в Печора с о. Теодосий…
От 1994 година йеромонахът живее и служи в малкия манастир Ветрово, принадлежащ към Псковския клир. Посещаващите го в манастира, където е възможно да се стигне само по вода, все повече се увеличават, въпреки че далеч не всеки умее и може да гребе с весла. Но – „греби, мой роден, има накъде!” – достигат мнозина, даже жени и деца. Ако пристигналите са много, при отец Роман за всеки ще се намери работа: от тази година, с усилия на енорията и на самия отец Роман, се строи църквата на Иконата на Владимирската Божия Майка. А засега службите се провеждат в малката домашна църква на Преподобния Серафим Саровски. Когато времето е много лошо и никой не рискува да тръгне на път, отец Роман пише, считайки, че всеки дар е от Бога и е даден за прослава на Бога. Зная, че образът на монаха с китара смущава мнозина, има за непознаващия го нещо несъответстващо в това. Но чулите песнопенията на отец Роман никога няма да ги забравят. Всяко творчество е от Твореца, убеден е обаче отец Роман, изкуство и искус (на руски – продължително, тежко изпитание – бел.прев.) имат един корен, една същност.
Мнозина обичат песните му, самият Евсевий, архиепископ Псковски и Великолужки, проявява благоволение към неговото творчество. Най-тежкият съд е на братята, монасите, не напразно така горчива, така скръбно-мъдра е неговата песен, обърната към приятелите:

Да ви помага Бог, приятели, прекрасно сте разбрали
и надписа, над мен стоящ, с любов сте издълбали.
Предаността ви и до гроб се вписа във сърцето ми,
под трепетликовия сноп я чувам да отеква.
Без вас е труден моя дял – в тъмата да се справя,
но вашето тегло видял, смъртта си ще забавя.

Въпреки че до голяма степен в песните образът на отец Роман се наслагва благ, тих, безропотен, нравът му не е лек. Той е човек, както и ние, поривист, грапав, тежко преживява обидите и предателствата… Трудно му е да изповядва: заради греховете на всеки изповядващ се страда, къса му се сърцето, срамува се, измъчва се, иска му се всекиго да повдигне, да поправи, да насочи по пътя на истината. Предстоящото му е открито, не като на обикновения мирянин, но се старае да избягва поученията и пророчествата: вървете при старците, казва на нуждаещите се, там търсете откровението. Не обича да разказва на тема „Как стигнах до Бог”. И не търпи наоколо си никакви, както се изразява, “фъфления”, ахкане и охкане, разговори за неговата „ангелска чистота”. Подобен възторг по отношение на себе си, казано на църковния изповедно-опрощаващ език, не одобрява. Стиховете му са пълни със самообвинения и разкаяния за греховете: „ни час не съм живял в любов и покаяние”, „Макар с монашески дрехи облечен, нравът ми не беше бял, неправдата и тя не свършва под ангелското наметало.”. С неохота разказва отец Роман за себе си: „Четете стиховете, там е всичко”. До ден днешен са излезли три книги със стихове на йеромонах Роман: „А жътвата е много…”, „Благословен за молитвата час” и „Внимавайки за Божията воля”, всички с помощта на добри хора. Огромен брой касети със записи на духовните му песнопения се продават из цяла Русия, но парите от продажбите им не стигат до него. А как биха му били от полза за постройката на новата църква!
Помагай, Господи, на йеромонах Роман във всичките му благи дела и начинания!

День литературы, 4(269), 26.01.1999