Денчо Владимиров

По повод на един книжовен юбилей

За толкова години нито веднъж не съм чувал да се чества юбилей от издаването на книга в България. Да кажем - на романа на Дядо Вазов”Под игото” и прочие.

Но ето, че стартира нова традиция за подбрани юбилей на книги.

Чуваме новината, че се чества половинвековен юбилей на книжката “Люти чушки”.

Автор на текста е развилият се доста в годините идеологически Радой Ралин, а илюстратор Борис Димовски. И както май ще се изкарат нещата - и тези двамата автори с тази книжка ще се окажат дисиденти!?

Смях в залата.

С Радой Ралин ми се случи да разговарям през 80-те години в кабинета му в „Литературен фронт” /със сигурност бе на адреса „Ангел Кънчев” 5 в София./ И никак не ми се стори тогава, че е смачкан дисидент. И Радой Ралин, и Борис Димовски до самото посичане на социализма в България продължаваха да си печатат, единият текстове, другият карикатурите си.

Явно припечелваха не лошо, имаха си работа, за разлика от други познати сатирици. Да не говорим за съдбата на „непреустроилите се” сатирици след Подмяната - те направо един по един си отиваха от този демократичен свят…

А моят спомен за книжката”Люти чушки” е от старопрестолния град Велико Търново, където бях започнал като студент задочник работа в окръжния вестник „Борба” и сътрудничех на големия сатирик Петър Борсуков, на неговата сатирична страница във вестника, която излизаше всяка седмица с десетки невероятно талантливи карикатури, много по-талантливи и от тези на маститите столични майстори.

Книжката, която сега се описва като много опасна за тогавашната власт и за делото на социализма, си я купих в центъра на Велико Търново съвсем необезспокоявано в книжарничка, продаваше се свободно, даже никой не й обръщаше чак толкова много внимание - нямаше го елементът „разграбване”. Прочетох я и подарих на Петър Борсуков. И толкоз.

Чак след време разбрах,че съм държал в ръцете си „историческа книга”, дисидентска, даже нещо като антидържавна, за която обаче никой не ме вика на разпити в милицията да ме съветва и да ме вкарва в правилния идеологически път или да ме разпъва на студентски комсомолски трибунал.

В по-късните години пазарджишкият поет Иван Енев бе направил интересно откритие, че голямата част от „епиграмите” в книжката са …нещо като „римейк” на сатирични умотворения на Петко Рачев Славейков и са безспорно с фолклорен генезис.

Но това не бе отбелязано на книгата, като автор бе изписан категорично само Радой Ралин. Както се казва, Славейков да духа супата, поне с дребни букви, както в банковите договори, да беше отбелязан като свързан по-някакъв начин с „народните епиграми”, както са определени след половин век закъснение в информация в „Дума” епиграмите от книжката. За които сега се уточнява пак с късна дата, че били… „подбрани от Радой Ралин”!

Велика изненада!

Половин век навсякъде се пишеше за „Люти чушки”, че авторът на епиграмите в нея е Радой Ралин, а сега книгата се представя на народа като „народни епиграми, подбрани от Радой Ралин”. Да ви намирисва това на някакъв историческа, че и литературен фокус? С доста късно поставяне на нещата на местата им?

И сега като се четат тези епиграми непредубеденият читател има да се чуди какво толкова опасно и антидържавно е имало в тези „народни епиграми”, събирани и обработвани от Дядо Славейков през турско време още? Че те все така актуално и опасно си звучат и днес, ако някой реши бдително да вдигне дундурма и сега пред върховните началства в страната.

Както е например с прословутата скандална епиграмка от книжката „Сит търбух, за наука глух”.

Че то и днес, в остатъчна по население и народен капитал България, има пак безброй хора със сити търбуси, за наука глухи… Но с докторски, професорски, че даже и академични степени… Че даже и с министерски и още по-нагоре титли…

Всъщност от много съм чувал, че за да е набедена книгата като антидържавна едва ли не, причината не са били особено сътворените от Радой Ралин епиграми, а илюстрациите на Борис Димовски, в които слугинските идеологически съветници на Тодор Живков са виждали параноично прилики с действащи отговорни персонажи и тенденции в грешки на растежа в социалистическото общество. И особено в опашката на изрисуваното като илюстрация прасе, която напомняла много… подписа на другаря Тодор Живков ?!

Но така или иначе, „Люти чушки” и днес се сочи като първия книжовен дисидентски залп срещу тоталитаризма, а авторът на „народните епиграми” и до днес е припознаван от късните ни демократи като развято синьо знаме на революцията срещу социализма. Че и паметник сред столицата му се издигна като борец срещу тоталитаризма…

Сега остава и аз, затова че съм държал тази опасна дисидентска книжка в ръцете си и в бедната си великотърновска квартирка съм прочел зловредното й съдържание, да се пиша дисидент и с това да си извоювам като репресираните ни вкупом естрадни певци в миналото висока държавна персонална пенсия на борец срещу тоталитаризма и социализма.

А не да продължавам да живея като интелигентен образован скот във времето на всеобщото статистическо благополучие на днешна България, далеч от всякакви коледни и какви ли не хилядни бонуси за ПОЛИЦАИ, ЖАНДАРМЕРИСТИ, ФИНАНСИСТИ, ДЕПУТАТИ, МИНИСТРИ, ДЪРЖАВНИ ЧИНОВНИЦИ И СИЕ УСПЕШНИ БЪЛГАРИ …