ЙО-ЙО ЕФЕКТЪТ ОТ ДЕМОКРАЦИЯТА
Днес споделих във Фейсбук кратко клипче със заглавие „Знаете ли кой е Тодор Живков?” Нищо драстично. Основната идея на клипчето беше, че дългогодишният ни държавник не е откраднал и стотинка и е водил умела и достойна външна политика.
Споделих и зачаках. Първото харесване дойде много бързо. След второто бързо харесване обаче констатирах, че първият приятел също така бързо го е „разхаресал”.
Стана ми весело. Обичам провокациите „за сверяване на часовника”. Не за друго, а именно затова и споделих клипчето.
Седя си и наблюдавам. Кой ще акламира (всъщност зная!)… Кой тихомълком ще ме изтрие от списъка с приятели (прекрасна опция!)… Кой открито и яростно ще ме обвини в комунизъм (любопитно ми е!)… Кой, макар и да мисли като мене, ще замълчи (негово право!)…
Седя си и разсъждавам с вечното „Защо?”
Защо всъщност споделих клипчето за Т. Живков?
И аз като болшинството не бях сред „феновете” му онези години. И аз като болшинството смятах, че оставката му се забави с десетилетие ? две. И аз като болшинството се смеех с горчиви сълзи на дебелашкия му хумор и се срамувах от прекалено „народното” му поведение.
… На 10-ти ноември се зарадвах.
Не, репресирана не съм. Нито пък дисидент. Не търся днес дивиденти за вчерашно „свободомислие”. Не мога да си кривя душата - за смяна на строя не съм си и помисляла - споделях красивата му теоретична мечта… (И сега я харесвам.) И все пак тогава се зарадвах.
Зарадвах се на промяната - виждах как прагматизмът убива идеала. Зарадвах се - не можех да приема, че за да успееш, трябва да си партиен член. Зарадвах се - не разбирах как така за двигател на прогреса се обявяваше малограмотната „работническа класа”, а интелигенцията се броеше за потенциално опасна… Как така заплатата на учител беше 150, а на работник - поне 350 лева?!
Зарадвах се на промяната. Защото и аз исках дънки, които се купуваха само в „Кореком” срещу закупените на астрономически суми на черно долари. Защото ми се хапваха банани повече от един път годишно. Защото… Защото… Доста защото…
Накратко: защото исках да живея „като хората”…
А иначе…
Заводи, фабрики… Е, че как иначе?!
А иначе…
Не си давах сметка, че да, заключвахме домовете си, но бравите бяха стандартни, а ключовете - обикновени, по номера. Отиваш в железарията и си купуваш № 5. Да, заключваш дома си (че как иначе?) и да, също като съседа криеш ключа - под изтривалката на входната врата.
Екскурзиите и лагерите, мислех си, са даденост. Сериозното образование, мислех си (а как иначе?), е даденост. Глезотията да запишеш на регистратурата преглед при няколко медицински специалисти по свое усмотрение, при това да си ги избираш, мислех си, е даденост. Мое право, мислех си, доста преди актуализирането на темата за човешките права. Мое право!
Мое право беше хлябът, сиренето и минимум „кучешката радост” в тежките последни дни преди заплата при максимум затягане на коланите. И 5 ? 10 лева на заем от приятел.
Зарадвах се на промяната на 10-и ноември. Заживях с очакване на дългоочакваното, без да се тревожа за сакралните мои права - приемах ги като естествена и неотменима база. И от нея - само нагоре! И от нея - само напред! Представях си години на полет!
… А днес споделих клипче за Тодор Живков. Без да съм му била някога фен.
След многобройните „защо” вече имам своя отговор.
Всеки, ако и да не го е изпитвал, е чувал за йо-йо ефекта след драстична диета: изгубените килограми не просто се наваксват, но и се увеличават. Накратко, да останеш слаб след диета е събитие крайно рядко.
28 години на диетата на демокрацията…
Е, вече дънки имам - с левчета купени. И банани ям повече от веднъж годишно - ако имам пари. Сиренето и „кучешката радост” преди заплата не са ми гарантирани - приятелите също нямат излишни пари да дават на заем. Фирми за бързи кредити. И мутри от името на частни съдебни изпълнители. За екскурзии и лагери на децата не говорим…
Йо-йо ефектът на демокрацията - удвояване на отрицателния резултат от положителните очаквания.
Йо-йо ефект. Образование като за неандерталци. Всяко разфасовано ЕГН - просто n-брой клинични пътеки. Бронирани врати и специални ключалки ? ограбени домове, унижени, пребити, убити хора.
Йо-йо ефект - никакви фабрики и заводи!
Йо-йо ефект - от пълна национализация до рекордна за света приватизация! И крадене на макс!
Йо-йо ефектът - максимално крайната противоположна точка от амплитудата на махалото.
А огромните амплитуди винаги са рискови. А огромните амплитуди смилат планините до ситен пясък. Пустини.
Йо-йо ефектът на демокрацията - безжалостно социално махало. Духовна пустиня.
Безжалостни и бездушевни, все още кретащи през пустинята двуноги. С мержелеещи се от стремежа да не изпуснат движението на махалото погледи.
… Никога не съм била фен на Тодор Живков. А днес във Фейсбук споделих кратко клипче за него. Защото доказано никога не е крал! И защото е водил максимално достойна външна политика. Защото на базата на асоциациите ми се натрапи сравнението с движението на махалото - безкрайно, безсмислено, затъпяващо.
И провокацията ми подейства. Както и очаквах, неколцина ме премахнаха от списъците си с приятели.
Добре, нека въртят глави по посока на махалото. Мен лично вече ме заболя вратът.
Искам най-после да спра проклетото махало. Да го спра - тук, насред пустинята. Да се концентрираме в една точка - да избистрим погледи. И мисълта, че е възможно да имаме управник, който да не краде, да стане нашият оазис.
Да, пясъкът няма да стане отново планина. Да запазим поне оазиса! В него климатът е приятен - с поносими амплитуди.
… А, да, не съм фен на Тодор Живков, макар и съзнателно да споделих клипчето. Просто… „Пред фактите и боговете мълчат!”
24.03.2018
