В ХРАЛУПИТЕ НА ВЯТЪРА
В ХРАЛУПИТЕ НА ВЯТЪРА
*
Под капка дъжд -
могили от трева.
И времето се гмурка
в тях.
*
На житните зрънца
зелените байрячета
в небето се изкачват.
*
Капчица роса -
око на Бога,
в което се разсъмва.
*
Между нивята
синор
е човекът.
*
О, миг вълшебен
със камбани
на глухарчета.
*
Върви прегърбената мравка
и носи хляб в очите си -
за всички.
*
В тревите вятърът
усърдно
сабята си точи.
*
Лято - пъстра пеперуда.
Лети като главня.
*
Житен клас -
свещица сред полето.
Буря
не може да я угаси.
*
Есен.
На вятъра окото,
одраскано от клоните.
*
Обади се капчукът.
Любов
под стряхата поникна.
*
Слиза есен.
Облаци
по покривите крачат.
ЗВУЦИ ОТ РАКОВИНА
*
По рамото високо
на морето
белези от рани
са вълните.
*
Морска пяна -
възелчета гняв и радост
от хралупите на вятъра.
*
Подводен камък -
твоето коляно меко.
Стъпвам и потъвам.
*
Къща на брега -
око, което не заспива.
*
Най-мълчалив
е разговорът с тебе,
вода с утайка от небе.
