Лозан Такев

ПРЕДНОВОГОДИШНО ОТКРОВЕНИЕ ЗА 2019 г.

Година нова се задава. Остаряват надеждите, мечтите по земята.
Край нас линее спомен за държава, закрита с помощта на демократа…

С илюзията фабриката рухна. Затвориха я псевдоадвокати.
Едва сега с вас за офшорки чухме и как е забогатяла с тях страната…

Помията в квартала за прасето в основното меню филия с мас бе…
Сега играем в Бистрица мачлето… В останалото време сме на власт, бе!

И всичко уж е преходно и точно, прозрачно, задкулисно, с грим, без маска,
крепим днес вота изборен предсрочно единствено със синята си каска…

Стабилно, безогледно пак се вдигат цените нови в царство на диктата.
След всички свинщини на Прехода пристига
поредната година на Свинята!

СЛЕД 135 ГОДИНИ…

Иван Вазов пише „Опълченците на Шипка” през ноември 1883 г.
Днес още продължава дискусията да се смени името на върха…

Подвигът не се измерва в метри. И промяна е ненужна, господа.
Свободата има символ в сантименти. Шипка е навеки Свобода.
Няма указ, който да зачерква със смъртта юнашка паметта.
Костите лежат и днес в оная черква, под върха бунтува се кръвта…
И Столетов и Радецки с гръм пристигат, да оставят знак во веки тук.
Вазов ще напише свойте книги, както не написа никой друг…

Утре както и да те наричат, даже да си връх Свети Никола,
даже псевдопатриоти да отричат името и историческата роля,
ти оставаш връх на силата вековна, ти оставаш спомен, обич и поклон.
Шипка, свята мисия съдбовна, ти оставаш днешен вечен рубикон.
Ти оставаш подвига, урока и часа по българска любов.
Ти за нас си знаме и посока, символа в Балкана во веки веков…

Стига с оня срам и синила от бича. Стига нихилизъм, страхове…
Утре, както и да те наричат, ти си връх от векове за векове.
Нека помним кървавите рани. И редута славен. И врага.
И днес йощ сред бурите в Балкана
младите дружини още бранят
името ти Шипка и сега…

26 ноември 2018 г.

ДОКОГА!!!

Докога ще ме следваш в реклама край мене!
Докога аз ще кашлям край тебе така!
Докога ще е този куплет за рефрена!
Докога! И кога ще ми кажеш, кога!

Докога ще говорим с теб в бъдеще време
а за минало имало вето и култ!…
Докога демокрацията ще ни отнема
радостта преди следващ внезапен инсулт!

Докога ще повтарят „Ще бъдем!”, „Ще станем!”
Докога ще сме жадни в оазис с вода!
Докога ще сме пътници все на Титаник!
Докога ще мечтаем и днес свобода!

Докога ще изплащаме дългове с лихви!
И за грешките чужди ще носим вина!
И кога тук омразата може да стихва!
Докога ще ни липсва
човещина!!!